СЛЪНЧЕВА СВЕТЛИНА - САМОСТОЯТЕЛНО ИЗДАНИЕ НА
СТЕФАН ЧОЛАКОВ – 17 НОЕМВРИ 1988 - ВРАЦА
„Поета има право”
Уважаеми читатели на моята стихосбирка „Слънчева светлина”, започвам Стихосбирката с една мисъл на Ана Ахматова „Поета има право”. Вече съм чел страници от нейния живот и зная каква душевна мъка и терзания са преминали през нея. Творчеството не е още преведено на Български език или поне не съм го открил, но мисълта, която е оставила ме е впечатлила. Аз мога да кажа тази мисъл, но не би било почтено от моя страна, след като съм я прочел да не уважа човека преди мен изрекъл една истина. Това е моето уважение към поетесата Ана Ахматова. Може би, Аз съм преминал символично по пътя на нейния сън. Може би да съм изживял нейни мигове…
Тези стихове посвещавам на онази слънчева светлина и лъчезарност на двете единадесет годишни момиченца Петя Митева и Ива Георгиева, който ми направих свиждане във Врачанския затвор. Аз не мога да не се възхитя от тази детска наивност, неподкупна и чиста, за която са непонятни житейските проблеми и жестокости. За тях, Аз съм „Другарят учител”. Трябва да съм оставил огромно впечатление, за да ме търсят в тази дупка на живота. Би било не скромно да пиша за себе си, но ТЕ са част от стиховете, моите мисли са около тяхното свиждане във Врачанския затвор. Каква сила се излъчва от мисълта изказана от Петя при срещата с ръководителя на затвора „Ние желаем да разговаряме с другаря Чолаков не през решетките”. Коментарът предоставям за Вас, тези който ще ме четат и съдят. Зная само, че от този момент, Аз бях напълно освободен от мисълта, че съм затворник. Аз съм се борил за живота и здравето на моите ученици, защитавал съм техните интереси и те ме уважават, като са ме посетили по така впечатляващ начин.
Какво е накарало децата да тръгнат да търсят учителя си по физическо в затвора ?
Този въпрос е много силен и може да са запитат много хора ! Аз вече не съм учител, а те ме търсят ? Защо и какво са открили в моята липса ? Нима не са могли да ме заместят в тяхното съзнание с новия преподавател?
Тези мисли са ме съпътствали през целия затворнически период и Аз съм живял за тях, за да бъда пре открит въпреки, че са ме направили криминален престъпник. Моята изява и борба трябва да възтържествува в името на човешките права по хартата на Обединените Нации и Хелзинкските споразумения. Детската наивност не може да разбере това, защо съм затворен. Другите по-възрастните и по-учените също няма да могат някой да разберат някой, а някой може да започне да ме хули. На тази група от хора Аз мога да им обясня как съм манипулиран, но за тях малките ученици, Аз съм „Другарят учител” и няма как на този етап да обясня, за да ме разберат. Ето тази детска наивност и доброта е детската красота, която ме караше да страдам. Аз мога само да благодаря на ръководителя на затвора, който е срещнал децата и е обещал да направят свиждане с мен, както са пожелали „не през решетките”. По този начин можахме да предотвратим едно човешки сътресение в тях и в мен.
Сега ще удостоя с изброяване на имената на хората, който ми изпратиха картички и писма и по този начин ме държаха буден в мислите ми към тях за взаимното ни доверие. Отбелязвам ученическата наивност на седемнадесет годишната състезателка по ориентиране, която бе любезна да ми отговори на запознанството което и предложих. Тя бе любезна да отговори на едни бивш Български „Майстор на спорта” по ориентиране за период 1971 – 1974 година. Годината в която се е раждала Мария Лъчезарова от град Белоградчик. Аз тогава съм побеждавал в националното състезание за купа „ ЕХО-71” в околностите на красивите Белоградчишки скали. Това момиче ми каза много с нейния отговор. На нея се пада честта да е създала стихотворението „Как си Ти”. Благодаря на групата състезатели от град Благоевград, на състезателят от Габрово Рачо Шайтанов, на колегите преподаватели Мария Николова, Полина Лазарова, Галя Витанова, от Емилия, Мариана, Нина, на Врачаните Николай Йолов, Илчо Борисов Стефанов, Любомир Георгиев. Благодаря задочно на писмата, който съм получил, чрез посредник в закъснение на Веселка Боянова и бившия затворник Михаил Павлов. Накрая ще завърша с благодарство към братовчед ми Никола Чолаков за телеграмата по случай „8 декември” за посещението в затвора на сестра ми Евгения Чолакова и майка ми Мария Чолакова, който ме подкрепяха материално. Отделям специално внимание на адвоката Ангел Петров Соколарски, който ми изпрати картичка за моят рожден ден на „8 Декември”, в която той ми съобщава за новият Нобелов медалист по литература Йосиф Бродски. Създавайки една благородна лъжа, че Йосиф Бродски е написал стихотворение „Я простак” в превод на Български „Простодушен, наивен, добродушен”. Бях възхитен от стихотворението, че така точна характеристика ми е създал. Направих няколко литературни допълнения и корекции, който няма право да правя на твореца. Моля да бъда извинен. След излизането ми от затвора Аз се поинтересувах за личността на Йосиф Бродски – Новият носител на Нобелова награда за литература. За мое учудване разбрах, че посветеното стихотворение е от Ангел Соколарски. Той за първи път е написал стихотворение. Мотивите, подтикът вече сте разбрали. Благодаря още един път. Стихотворението съм представил за Вас, там са и моите корекции, нека не бъда упрекван за тях. Опитам съм се доразвия литературното начало. Безспорно е, че съм е обрисувал с мое допълнение, нека това бъда мястото на критиците, който не зная дали имат право да бъдат вторите съдии на човешката душевност. Може би за втори път ще напиша мисълта си – „Човек трябва да премине през чистилището на преживяното и тогава да прави забележки !”
„Поета има право” – Ана Ахматова
Простете ми, Аз съм убеден, че разбори ще се правят. Пред Вас се намира втората моя затворническа стихосбирка, без да иска човек би пожелал да сравни преживяните чувства за първия затворнически период 1981 – 1982 година и настоящия втори затворнически период 1987 – 1988 година.
Ще бъда радостен, ако бъда разбран, ако ли път не бъда разбран и бъда тенденциозно обвинен, то пак ще Ви напомня за „Чистилището на преживяното” и то е по–жестоко от едно непочтено оклеветяване, осъждане и затвор. Жестокостта идва тогава, когато подтиснат от мисли, унищожен от работата и непривични затворнически условия те хващат насилствено с белезници и те завеждат като едно животно на лекар – психиатър във Врачанския психиатричен кабинет, без да си оплаквал, без да си търсил помощта на затворническия лекар, без да търсиш помощта на психиатричната клиника !
Тази нелепа случка е грозно преживяван, прищявка на някой злодей преминавайки границите на човешките си задължения на затворническите разпоредби и прокурорски такива или всички в купом са решили да променят моето съзнание и мозък, медикаментозно използвайки научните познания и медицина за саморазправа с човешката мисъл. Случката от 5 януари 1988 г. е исторически факт. Заплахата, която им беше направена през май 1987 г. от прокурора Богомил Кръстев, че ще даде писмата ми на психиатър и последвали отговор в стихотворението „Хипократова клетва”, както и разсъжденията, че това са фашистки методи на саморазправа и времето на доктор Менгеле отдавна е отминал са подържали бясна омраза срещу мен. Не са се променили методите за унищожения на личността. Ако сега съм се отървал от лапите на звяра, това не означава, че съм се спасил и един прекрасен ден със стара дата да ми бъде издадено съответното свидетелство за лечение и унищожение. Ето, защо нека тези стихове са щит срещу човешкото унищожение. Тези стихове са моята логическа мисъл и последователност на чувствата. Нека световната здравна организация и клона на психиатрия притежават тези мой мисли и стихове. Считам, че ролята, която изигра американския актьор Джек Никаелсън във филма от САЩ „Полет над кукувиче гнездо” е достатъчно силна, за да ни предпази от повторни претворявания на една жестока действителност !
„В името на цивилизацията” – цитирам българския вестник „Работническо дело” от 23 март 1988 г. Аз предоставям копие от настоящата сбирка на „Международния фонд за оцеляване и развитие на човечеството” като по недвусмислен начин се приобщавам към фонда с моите мисли, чувства и преживявания в борбата за оцеляване на всяка личност, срещу човеконенавистните теории и методи на унищожение. Давам право на фонда да разполага със средствата, когато отпечатат стиховете ми. Предоставям настоящето копие на председателя на фонда и директор – шведа д-р Бьорнстед.
Нека почитаемия комитет на Шведската Академия, която присъжда Нобелова награда за литература приеме и тези стихотворения с тихата надежда, че ще мога да се състезавам със световните мислители. Някак дръзко е моето само представяне, но Аз, Ви моля да ме извините. Самите обстоятелства ме водят към подобни изяви. Имам увереността, че хората с добри чувства и мисли ще ме разберат.
Вълнувам се, когато ще поздравя „Амнистии Интернейшънъл” със седалище Лондон и подразделенията на международните комитети на тези страни, който са изпратили телеграми в моя защита. Благодаря на тези радиостанции, който са изпратили подкрепа и защита на Стефан Чолаков. Моят почит и уважение принадлежи и на тези защитници на човешките права от вестниците и международните конференции. Затова предоставям копие от настоящите стихове и на „Международна Амнистия – „Амнести Интернейшънъл”
Благодаря на всички, който сме считаха за Човек !
„ПОЕТА Е ПРАВ !” – Ана.
11 април 1988 г.
Стефан Чолаков ……….. подпис
Международен ден на Политическите затворници !
КОМЕНТАР
- Поет затворнико Стефан Чолаков, ще правим ли разбор на въведението, което си написал ?
- Въведението е написано и всеки може да прецени какво съм казал тогава. Друго бих желал да обясня сега то се отнася за подтика за писането на едно или друго стихотворение. Желая да обясня мотивите, който са ми поривът да мисля, разсъждавам и да страдам върху хартията. Това е един спомен на преживяното, защото не съм водил дневник. Дневниците се вземат от гражданите началници в онези времена, за да няма спомени. Аз пишех стихотворенията разбъркано, за да мога да си ги изнеса.
Раздяла на гарата
Има ли някой да завижда
За раздяла на обич пред път ?
Мигът на милата прегръдка,
С целувка по нежните уста !
Тръпна за двамата да се прегръщат
Долепили своите ръце,
Не им завиждам, радвам си душата
В този миг за щастието бдя !
Мили облаци на слънчевата радост
Привързани с невидими лъчи
Любовта е истинска забрава
За честни обичащи сърца !
Гледам Ви през поглед на „престъпник”
Вързан с белезници за безпризорното момче
Чувствате ли моята обич, моята мъка
Свободни са душите с белезници на ръце !
22 септември 1987 г. Стефан Чолаков
Гара София - Враца
Стихотворението е начало на затворническия ми път. Аз съм поведен с конвоя вързан за едно безпризорно младо момче. На него му е необходимо да се учи в училище не да го учат с затвор. Съдбата ни е вързана няколко часа с него. Какво сме си говорили в конвоя и пътуването вече съм забравил, но преживяното да гледам дори за малко двамата влюбени младеж и девойка се прегръщат и целуват на раздяла на гара София.
Това ме е карало вътрешно да страдам за тяхното щастие, защото какви ли не облаци дебнат това човешко щастие наречено обич. Аз не го познавам или ако познавам това чувство зная, че то се преследва от престъпниците с пагони и техните наставници от партийните комитети.
Сега ще осъвременя моето мислене, че децата се нуждаят от училище не от затвори. Точно с такъв текст съм демонстрирал срещу Шведският министър на образованието, юдата престъпник Ларс Леьонборг, който желае да построй за 9 милиарда крони затвори, вместо да закрива училища … Срал съм в юдейската глава „демократическа” дето ходи да се моли в синагога.
Точно шведите са написали, че този водач на така наречената „Народна партия” създава неприязън всред шведския народ за поведението му на партиен водач да се влачи в синагогата и да поучава … АЗ СЪЩО СЪМ ШВЕД И ИМАМ ПРАВО ДА МУ СЕРА НА ЮДЕЙСКАТА МУТРА И СЪМ ГО НАПРАВИЛ.
Трябва ли да показвам още снимки, за да се доказвам, какво мисля за децата, безпризорните и юдейската над-партийна свинщина, която създава престъпници ? Ебал съм им мамата Българска или Шведска щом като не мислят за човекът ще трябва да им се отговори за престъпленията, който правят !
ИНТЕРЕСНО Е ДРУГО, ЧЕ СЪМ ПИСАЛ ТОВА СТИХОТВОРЕНИЕ С ДРЕБЕН ШРИФТ И С ЕДЪР ШРИФТ. СЕГА КОГАТО СЪМ СИ ВЗЕЛ КОПИЕ ОТ СТИХОСБИРКАТА, КОЯТО СЪМ ПРЕДОСТАВИЛ В НАРОДНАТА БИБЛИОТЕКА „СВЕТИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ” СОФИЯ. АЗ СИ ПЛАТИХ, ЗА ДА СИ ВЗЕМА КОПИЕ ОТ ВСИЧКИ СТИХОТВОРЕНИЯ, КОЕТО ПОМЕСТВАМЕ СЕГА ! НАКАРАХ ГИ ДА МИ НАМЕРЯТ ТОМОВЕТЕ КОЙТО СЪМ ОСТАВИЛ НА БИБЛИОТЕКАТА. ТВЪРДЕ ВЪЗМОЖНО Е СЕГА ДА СА ИЗВАДИЛИ РЕЗЕРВНИЯ КОМПЛЕКТ ОТ ХРАНИЛИЩЕТО, ЗА ДА МИ СЕ УГОДИ, ЧЕ ВЪПРЕКИ 10 ГОДИНИ В НЕИЗВЕСТНОСТ ВСЕ ПАК СА ГИ ОТКРИЛИ ИЛИ ЗАПАЗИЛИ.
-
-
Нощна импресия
Лека нощ нежност, момиченце малко
Непознато, далечно и мило
Тихо в нощта ти шептя
Просто искам да те поздравя !
Прости ми, без да нагрубяваш
Странното желание в нощта
Нищо не очаквам да ми кажеш
Очаквам само, лека нощ душа !
Стефан Чолаков
26 септември 1987 - Затвора – Враца
Това стихотворение също съм го писал и с големи букви. Интересно е защо, може би, че имам няколко печатни грешки. Друго обяснение нямам!
„Спокоен оптимизъм”
Обичам да гледам „Спокоен”
Небе с ковани решетки
Балканът раиран на ивици
Полята с набраздени железа !
Всичко с поглед обхващам
От моя прозорец „Мечта”
Свободно политвам далече
Замислен над свойта съдба !
Колко ми липса на мене ?
Колко ти липсва на теб ?
Колко ни липсва на всички ?
Мъничко обич, Душа !
Трябва още много години
За да изтрием мръсника – Човек !
В помощ е християнската вяра
За бъдещ комунистически ред !
26 септември 1987 Стефан Чолаков
Затвор – Враца
Ще трябва отново да заявя, че и това стихотворение съм го повторил с малки и големи букви е препечатано и стой в стихосбирката. Различия няма. Сега като проверявам стихосбирката, която съм препечатал от Народната библиотека, констатирам, че Аз съм направил общо 12 двойни препечатки. След като съм ги отпечатал обаче дори грешка да съм направил, защо съм ги събрал в сборника ? Може би съм желал да кажа, че ето на печатах и раздавах, плащах ….. вероятно, защото съм имал пари и не съм мислил, колко са били малко тогава в този икономичен живот, в който съм живял ! Защо ли съм правил това разточителство, и защо съм го показал в събиране в стихосбирката ? Има една вероятност, като съм давал стихотворенията да се препечатват и съм ги събирал да не съм обърнал внимание и отново да съм направил печатане с големите букви. Следващите стихотворения до 11 ноември 1987 година са писани по два пъти. Общия брой е 12 стихотворения. Имам само на някой грешки при писането. Вероятно, това ме е накарало да започна да пиша с малки букви. Точно това ще да е причината друга на ми идва, за да обясня това излишно пръскане на пари за печат. Все пак Аз имах някаква тактика и тя беше такава. Аз написвах няколко стихотворения и отивам да ги дам на машинописката във „Всестранни услуги”, тя ги препечатва и след това правим циклостиране. След няколко дни отивам пак и печатахме, като си вземах някой то циклостилните восъци, тези който смятах, че имат политически оттенък и не трябва да ги оставям. Ако случайно зад себе си съм имал наблюдатели от ДС-то, за да събират зад мен информация, Аз трябваше да оставя храна и за тези тайните милиционери, в каква посока е моята събираната поезия.
Що се отнася до съдържанието на стихотворението. То е ирония и сарказъм на човешкото в кавички „Спокойствие” да гледаш „раирания балкан и побитите със железа поля”. Прокурора Богомил Кръстев ми обещаваше „раирани дрехи”, а Аз получих пред погледа си раиран балкан и поля. Само колко съм „спокоен” в размислите си, защо и какво ни липсва да бъдем човеци, и кога ще изтрием – МРЪСНИКА – ЧОВЕК ? Аз съм намерил начин да протестирам срещу партийната догма, която ни се насажда на техния юдейски комунизъм, като съм се противопоставил с ценностите на християнската добродетел, която е има в Българската църква, която е подтискана и унищожавана.
-
-
Нощна импресия
Спри се време от септември
Бих желал да те погледам от страни
Как пожълтяваш цветовете
На бяла шепнеща бреза !
През решетките те наблюдавам
Топла есен се задава
И препълнил волските коли
Богатство се прибира във дома !
Сякаш времето е спряло
То е нямо за бързия вървеж
Поспри за малко във живота
Малко приличай на човек !
27 септември 1987 Стефан Чолаков
Затвора – Враца
Дневната импресия е преминала в нощна импресия да виждаш природата и да и се радваш с продължение в тихата нощ, да пишеш поезия за шепнещите пожълтяващи брези. Да чувстваш топлата есен през решетките и да и се радваш. Да се върнеш в спомена, когато през есента с волска кола си прибирал нещо от лозето с баща си, с майка си или там някъде на друго место съм бил по Еленските балкани да се прибира зърно. Хората трудно могат да разберат това, ако не се поспрат и слязат от бързите коли и погледнат природата на септември, която е така величествена в своите светове, за да се замислят така някак си „малко приличай на човек”!
-
-
Не, на прекрасните обиди !
Човекът, най-съвършеното
От всички земни твари
Аз няма да обиждам !
Да го сравня с прекрасната свиня
Най чистото животно
Няма да го правя !
Със дивото прасе, тръгнало по права
Комунистическа единствена черта
Не заслужава думата, пачавра !
Греша ли във своите съждения ?
Греша ли в своите сравнения ?
Всичките животни служат на човека !
А той прекрасно ги убива,
Себеподобните изтрива и накрая,
Венеца за награда – Човек се самоизяда !
3 октомври 1987 Стефан Чолаков
Затвора – Враца
Сега като преписваме това стихотворение и се сещам за миналото си в което съм направил тази „Тържествена декларация”, че няма да обиждам най-висшето създание на животните „Човекът” с другите земни твари, каквото е „прекрасната свиня, най чистото животно”.
Не е ли глупаво това, което съм направил като съм направил сравнение на юдейските капиталисти с „прекрасната свиня най-чистото животно”, като съм ги нарекъл – „Юдейски свини” и сега на 25 април 2007 години, Аз ще трябва да се явя в Шведски съд да обяснявам, защо съм правил тези сравнения, който се квалифицират, като – ПРЕСЛЕДВАНЕ, ПОДСТРЕКАТЕЛСТВО, НАСЪСКВАНЕ СРЕЩУ ЕТНИЧЕСКА ГРУПА … Дали тези идиоти шведите мислят, че тази група са свини и ги плашим, че ще ги ядем като свинско месо ?
Аз в онези години не съм знаел, че убитите концлагеристи от лагер „Ловеч-Слънчев бряг” са ги пращали на свинете в Белене, за да ги изядат. ТОВА Е ВЕРОЯТНО, ЗА ДА НЯМАТ ОСТАВЕН ГРОБ ! Сега в тази седмица на електронното Интернет издание на вестник „ПРО – АНТИ” има написани спомени на бивши концлагеристи от Видинско, който се разказват, че Лев Главинчев се е хвалил, „че можел да умъртви човек за 5 минути”. Лев Главинчев е евреина от Държавна Сигурност, който става генерал в Държавна Сигурност и се скриват сега тези престъпления, като се сочи само генерал Мирчо Спасов за престъпник от времето на комунистическите концентрационни лагери. Новата еврейска – юдейска свинщина в България, се опитва да се скрие от това човеко ненавистно престъпление вършено по религиозен „Бестиански начин” ! Човечеството трябва да осъди юдейските извращения вършени с Българският народ ! Тази престъпна „кохорта” не са божествен народ и те ядът свинско – човешко место, като еврейски ритуал оставен от средновековието да пият кръв. Това са новите юдейски комунистически философи !
Почитаеми читателю, лоши сравнения четеш за това какво е било в България, а ето вече научаваш какво вършат юдейските престъпници и в Швеция. Те на дават да се сравняват, а юдейският адвокат, който са ми го посочили ще ме убива, защото ме пита какво мисля в сравнението си за ЮДЕЙСКИ СВИНИ ?! Как да му обясня на това висше шведско човешко същество, че юдите са яли свинско месо получено от убитите човеци в юдейските комунистически лагери. Той изглежда ще ме попита, защо винаги поставям ЮДЕЙСКИ, и пак трябва да му обяснявам, че Лев Главинчев е евреин-юда.
Всички евреи в България след 1944 година са АКТИВНИ БОРЦИ ПРОТИВ ФАШИЗМА И КАПИТАЛИЗМА, ОТЕЧЕСТВЕНАТА ВОЙНА и те имаха привилегии за всичко ! Те са се гаврили с човека и комунистическия идеал, който са насаждали по съветски юдейски модел на комунизъм ! Дали има в тях комунистически идеал, защото тези маймуни скачат най-много. Израелските кибуци са подобен вид на колективизъм и те са чистили палестинският народ от земите им по същият и по брутален начин от времето на фашизма ! Сега трябва да е жив Олоф Палме – шведският министър председател, за да демонстрира срещу юдейските престъпления против човечеството, но те го убиха, защото защитаваше палестинския народ, народа на Куба, Венецуела, Латинска Америка
-
-
Не на Марс !
Къде сте тръгнали на Марс ?
Да пръскате милиарди !
Няма да откриете брилянти
И златни жили за гирлянди !
По-добре е прогоним Марс,
Който дрънка оръжие за нас,
Точи саби и ракети,
За беззащитните обекти !
Дайте парите на Африка,
Да се разработят саваните,
Да бликнат водите във степите,
Да няма гладуващи деца !
Дайте парите на Мира,
На демократичните страни,
Равенство братство да има,
Не на Марс и Марсови войни !
4 октомври 1987 г. Стефан Чолаков
Затвора Враца
Мога да отбележа, че на 3 октомври 1987 година ме преместиха от чакащата килия за разпределение в затвора Враца в отряда който работеше като помощното звено към врачанския завод ЧЛК. От понеделник 5 октомври 1987 година съм започнал своят път на затворнически работник. Хората ми дадоха да работя сега бързо не както в 1981 година не ми даваха да ходя да работят всред криминалните, защото мога да ги направя от криминални политически, както се казва в стихотворението „В затвора попаднал на хора и станал човек !”- Никола Вапцаров. Ето, Аз сега бях вече всред своята категория криминални и трябваше да стана ЧОВЕК, а колегите затворници и трябваше да стенат ЧОВЕК-овци !
За стихотворението какво може да се каже, ами мисля че се боря срещу човешката глупост в надпреварата кой ще превземе космосът. Човечеството се нуждае не от пропаганда, а от други хоризонти за очовечаване и подобряване живота на хората по земята. Декларирал съм, че съм против „Марса на Войната” в защита на гладуващите деца. Може би това е отражение на изпратените мой средства за гладуващите на Африка, и Аз съм се някак ангажирал.
Есенно отлитане !
Прелитат птиците, защото са свободни,
Прелитат птиците, те носят радост,
Послание за волността за безкрайните простори …
Трябва да си влюбен, за да чуеш този полет,
Когато си затворен, ще разбереш думата – затворник !
Трябва да си роб, за да литнеш – Птицо, полетяла !
10 октомври 1987 г. Стефан Чолаков
Затвора Враца
…
Вълна на Мира !
Жени, как близки сте,
пред погледа ми тъжен !
През тези каменни стени
чувствате ли колко Ви обичам ?
Не, не знаете, че има
корава мъжка длан,
по- груба от стоманена отливка
по нежна от плискаща вълна !
Простете ми, че се натрапвам
Аз част от хилядното множество
поругано, ритано, убито
от съвременното общество !
Жени, как близки сте,
а колко сте жестоки,
че имам смелост да Ви кажа
обичам Ви, дори да сте далече !
24 октомври 1987 г. Стефан Чолаков
Затвора Враца
Тези две стихотворения са може би отпечатък на разговори с жени, който по един или друг начин в общуването си с мен от вън затвора. Те са споделили своите страни мисли за човекът зад решетката. Да човек може да разбере тази истина на свободата, да мисли и общува свободно, само ако е птица. Птицата е свободна да лети !
Човекът се затваря, за да мълчи !
Затворника може да мълчи, но той мисли дълбоко в душата си за свободата и летежът или за тези далечни жени, който не мога да разберат, че и дори да са далеч, дори през решетките. Аз съм ги обичал !
Молитва
Една молитва имам във сърцето,
И с нея пред Господа се призовавам,
Да бъда истински Свободен
Свобода да има по света !
Не диктат на голямата тояга
От първобитен обществен строй
Насаден в модерните затвори
С прекрасен „правов ред”
Молби отравям пред олтаря,
Художници, поети, музиканти,
Вдигнете новия човек
Дано не бъде толкова проклет !
20 октомври 1987 Стефан Чолаков
Затвора Враца
Това стихотворение е една общност от мисли, защото моята сестра има рожден ден, мислил съм за олтара на Рилския манастир който съм посещавал на този ден. Мислил съм за новия човек, който се създава и моля интелектуалците да го сътворят да не се страхува от „голямата тояга” на страха, който е от времето на първобитния човек продължил в модерните съвременни затвори ! Желая да няма проклети хора създадени от обществото в което живеем и ни тровят !
-
-
Преустройство !
/Пред кого трябва да се престрояваме ?/
Няма да се покоря,
Пее свободния Миг Джагър
Пред кого ли ще се покори ?
Гонят го за автографи
Преследван от хубави жени !
Аз трябва да се покоря
За мене няма изгрев
Прозорец със решетки
Гледа с погледи на залез !
Страх започва да ни води
Прокълнат от властта
Която съм гласувал
Собственик на Човешките права !
От изток и от запад
Идеите се чупят
Пресичат се в човешкия затвор !
Преустройство трябва за света
Не диктат от диктатури
Човечност трябва със човешки лик !
1 ноември 1987 г. Стефан Чолаков
Затвора Враца
Стихотворението е идеологически сблъсък между западните и източни ценности в обществения живот. Ето представителят на западната музика, който в онези времена е бил в центъра, а и след това стой в челото на популярната музика изпуска текстове, както и други западни изпълнители пеещи са свобода. Аз така възприемам тази свобода. Същевременно при нас се говори вече за перестройка и ново мислене и тези две западни и източни вълни на свобода в човешкото мислене се сблъскват при мен като изразител и ето Аз съм затворник заради свободно изява.
СЕГА МОЖЕ ДА НАПРАВИМ СРАВНЕНИЕ СЛЕД ГОДИНИ ОТ НАПИСАНОТО СТИХОТВОРЕНИЕ, КОГАТО СЪМ БИЛ ВЪВ ВРАЧАНСКИЯ ЗАТВОР И ОСЪЖДАНЕТО МИ НА СЪЩАТА ДАТА 1 НОМЕВРИ 2007 ГОДИНА - „ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ” ОТ ВРАЧАНСКИЯ ПРЕСТЪПНИЧЕСКИ СЪДИЯ КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ ЛИ СЕ КАЗВА КОПИЛЕТО, ДЕТО НЕ СПАЗВА ЗАКОННОСТТА В БЪЛГАРИЯ, А ИЗПЪЛНЯВА ПОРЪЧКИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ – НЕГОВАТА НАЧАЛНИЧКА ПОЛИТИЧЕСКАТА ПРОСТИТУТКА ОТ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА И ДРУГА ПОЛИТИЧЕСКА ИЗМЕТ ОТ ПОЛИЦИЯТА. ТОЗИ ЮДЕЙСКИ ПРЕСТЪПНИК МЕ ОСЪДИ ЗА ОБИДА НА „ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОСТИТУТКИ”, ИЗРАЗ С КОЙТО СА БИЛИ ОБИДИЛИ …. ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОСТИТУТКИ СРЕЩУ КОЙТО АГИТИРАМ ДА НЕ СЕ ИЗБИРАТ И ТЕ СА ПОЛУЧИЛИ ОБИДАТА СИ ЗАДОЧНО …. ЕТО ТАКА СЕ СЪДИ В НОВА ДЕМОКРАТИЧЕСКА БЪЛГАРИЯ …. ЗА ХУЙ-ЛИГАНСКА ПРОЯВА 10 ДЕНА ЗАТВОР. КАКВА ДЕМОКРАЦИЯ И ПРЕДИ И СЕГА – ДА СЕРА НА ПРАВОТО ИЛИ НА ПРАВО-РАЗДАВАНЕТО !
-
-
Дух и материя,
Песен и жена !
Спри се миг, не се върти
Косите ти са пелерина
Воал над нежните очи !
Спри се погледа да бръкна
В процепа на твоите гърди
Нещо там е скрито, замечтано …
Трепетът на моите ръце
Пулсът, страдалното сърце
В душата камбана залюляна …
Мигът от видеото се прекъсва
Остана твоя образ и сърце
В килията във мене запечата !
7 ноември 1987 Стефан Чолаков
Затвора Враца
Тогава в онези години в България се празнуваше празника на Съветската революция. Ние не сме работили на този ден и сме гледали телевизия. Тогава съм гледал нещо, което е предавано по телевизията, може би някакво шоу след парада предаван от Москва и София. Ето Аз съм запечатал мига от видеото. Това е миг от красивото и въображаемо общуване от играта на артистката. Коя е тя не съм запомнил името. Остава ми мигът, който съм преживял и запечатал в душата си, за да го съхраня на хартията за въображаемия контакт и общуване, който няма докосване. Впрочем има ето това в стихотворението !
В друга посока погледнато в заглавието на стихотворението „Дух и материя”, то напомня за влиянието на мраморната фигура, която е сътворил врачанския скулптор Андрей Николов. Тази фигура е фина и изящна в изразността си, показвайки част от женското дихание. Скулпторът ни е създал една мраморно вълшебство, която пленява. Аз съм вплел тази фигура в живото преживяване от игра, която съм наблюдавал на телевизионния екран, за да поставя това заглавие на моето стихотворение.
-
-
Вик за преустройство
Срамно е, че има
Съдилища, затвори
В нашият съвременен живот !
Срамно е, че има
Диктат с голямата тояга
Лъжи от правов ред !
Пропаганда оставете
Преустройство трябва за души
Ограбили, Човешките души !
7 ноември 1987 г. Стефан Чолаков
Затвора Враца
Това стихотворение също е политически сблъсък на времето. Демагогията и пропагандата, с която ни пълнят главите не може да стане, ако няма реално променяне на мисленето в управляващите, който се смятат за ръководна класа на времето. Без тях не може да се върти замята ! Онази престъпна класа беше свалена, но тя пропълзя. Народа беше интелигентен да не ги унищожи, както те юдейските престъпници се направиха на ГЕРОЙ В БОРБАТА НАД ФАШИЗМА и чистеха и убиваха и грабеха населението за да станат престъпната юдейска надстройка и да ползват облагите на това общество, което работеше за тях включително и ние затворниците ! Ето, Аз съм празнувал на „7 ноември” с тези революционни идеи на работническа класа. Дали имам право в онези години да се чувствам революционер. Преметналите се бивши партийни престъпници и юдейската мафия не скача сега като маймуни и не крещят за революцията на работническата класа и тяхната ръководна роля като юдейските съветски водачи Держински, Троцки, Каганович, Берия и цялата тази престъпна сган от 90 % юдейски революционери, който са ръководили и убивали руския и съветски народи.
НЯКОЙ НЯМА ЛИ ДА МЕ СЪДИ, ЧЕ СЪМ СРЕЩУ СЪВЕТСКИ ПАРТИИНИ И ДЪРЖАВНИ РЪКОВОДИТЕЛИ, КОЙТО СА БИЛИ ПРЕСТЪПНИЦИ – 90 % ЮДИ, ЧИФУТИ, ЖИДОВЕ И ВСЯ ОСТАЛНАЯ СВОЛОЧ …
-
-
Свежо утро
Утро, след силния вятър
Буря, светкавици, дъжд
чисто и синьо стана небето
като в тих спокойни води !
Далеко взира се поглед замислен
В очистени бели скали
Жълто, зелени дървета
Есен цветя пепели !
След силния вятър
Въздухът чист е от дим
Душата диша спокойно
Свежест в отминали дни …
15 ноември 1987 г. Стефан Чолаков
Затвора Враца
Стихотворението е един реален символизъм. Реалното в стихотворението е чистотата на въздуха, синьото небе и белите Врачански скали в далечината към село Бистрец и касината… Символичното е, че след БУРЯТА ще дойде и ще изчисти нашето изцапано време от диктат на псето – псевдо партийния пролетариат. Сега като чета стихотворението се заглеждам в израза : „През решетки сълзата блести
-
-
Мечтание
Да можех жлезата, в струни да опъна
Цигулка щях да сътворя
По-нежна от нежна „страдивари”
Ще свири моята душа …..
Седя в килията и плача
Без да хлипам, без сълзи
Притиснат в мисли от съдбата
Затворник как ме сътвори !
Проклинам тези червей жестоки
Прокурори, съдии и лъжци
Продажни маскари жестоки
Служители на властните пари.
Ех съвет, къде си се продала
Как си се родила, как се сътвори
Доблест и достойнство, где сте скрити
Покажете своите черти !
22 ноември 1987 Стефан Чолаков
Затвора Враца
Стихотворението е ТРЯСЪК между човешкото в мен да страдам с обикалящо ме общество, не в затвора, а това което създава затвора. Няма човешко мислене и достойнство. Има престъпници в лицето на „прокурори, съдии и лъжци”. Тук изключвам онези светли лица, който проявиха свое лично достойнство, като Хилда Генова, която в съдебно заседание протестира срещу тази престъпна сган, която не ми даваше да се защитя. Изключени е и оня човек дето ми даде една от телеграмите, за да видя, че хората от международна амнистия ме защитават. Човешко е поведението на врачанина, който и извикал на западните радиостанции „Те ще го убият !”. Чисти са сълзите на Гюлбина, която ме потърси, за да ми съобщи унижението, което е получила от тайната „народна милиция” разпитвайки я за мен. Това не е моят плач в килията на самотата. Аз съм вътрешно богат, за да размишлявам над останалите бедни човечни личности срещу, който съм отправил своите думи в края на стихотворението.
-
-
Импресия – Утро
Най-красивия изгрев в ноември
Вълшебство нарисувано в мен
Оранжев цвят над тополи
В прозорец светлина трепетли !
Силуети къщи с комини
Отпечатани в тъмни цветове
А небето тази чародейност
Набраздено е с пресни цветя !
Облаците развълнувано прелитат
Прогонени от силния вятър
Небесния океан си играе
Бият, блъскат се разни вълни !
Откъсвам се някъде незнайно
Ето виждам синьото небе
И само решетка пред мене
Цапа на слънцето в оранжево ден !
25 ноември 1987 г. Стефан Чолаков
Затвора Враца
Сутрешна импресия ! Ако погледнем в календара на времето този ден е сряда, работен ден за всички. Станали сме рано и аз някъде по това време съм погледнал в прозореца навън в далечината. Слънцето е огряло в утрото земята с оранжев цвят. Това причудливо явление се появява тогава когато слънчевите лъчи преминават през облаците и пречупват светлината в оранжеви отражения. Някак е непонятен този миг и поради това съм го уловил. Къщи и комини са в контра жур срещу слънцето и те са силуети в този утринен пейзаж. Изгревът оранжев, силуетите в далечината и балкана, и полето, и всичко блести, и се отразява в оранжеви нюанси … Поне за мен това е видение !
-
-
Ще строим ….. Затвор !
По Никола Вапрцаров
Строим Затвор, огромен Затвор
Със яки бетони стени
Мъже, жени, народ
Строим Затвор за живота !
Децата се раждат незаконно
Без семейство, без бащи
Хиляди, маса, народ
Без усмивка, без живот !
Нова смяна идва убита
Без покрив, надежда и блян
Затвора става божа обител
Манастир за житейски съдби !
Мъже, жени , народ
Защо строим Затвор за живота ?
1 декември 1987 г. Стефан Чолаков
Затвора Враца
Това е моят обществен протест срещу обществото, което строй затвор на живота. Ние сме затворници самите и строим този затвор в обществото. Това е големия затвор, който създава незаконно родените деца. Те за законно родени, но нямат родител баща, който не се знае или не желае да създава семейство. Следващата смяна идва убита, защото се беше създала новата партийна смяна наречена „Златната младеж”, с която се подигравах тогава на „Тати Тошо златната младеж”. Тази същата „златна младеж, която ограби Българския народ в най новата история. Това се новите „Юдо-искариотски” другари от миналото дето се нарекоха „Гос-подин-Яри” или поми-Яри ! Между тези две думи с окончания – „Яри” има съществени различия, но те са в крайна сметка отрицанието в обществото и общуването всред хората. Те ще останат презрените !
-
-
Човеко подобие !
По Айнщайн
Човекоподобните маймуни
Най-щастливи са сега
Скрити някъде във джунгли
Живеят свободни от страха …
Няма случай на канибали
Да се злобно изядат
Непонятни зоологически инстинкти
От висша дейност „Его-ист” !
Няма кръстове и клетви
Да мислят със сиво вещество
И с гръбнака са доволни
За обикновения живот !
Парадоксът на висшите животни
Маршируващи във стройни редове
С музика подкарват към жестокост
В губел и убийства, зверове !
Где е Бог, Господа човеци
Другари за военни пирове
Земята ще бъде ли свободна
Мирна с Човешки светове !
6 декември 1987 г. Стефан Чолаков
Затвора Враца
Не зная дали читателя би разбрал това стихотворение понякога за тези дето нямат добри познания из областта на медицина и физиология може да им бъде трудно да си представят и да се разграничат от „човеко подобните” маймуни. Ние човеците сме висша фаза на тези маймуни, като в хилядолетия сме се усъвършенствали. За онези в джунглите им са достатъчни и гръбначния стълб за общуване и съществуване. Между тях няма случай на канибализъм, какъвто има при висшите човеци с развитото сиво мозъчно вещество и неговите вътрешни връзки за общуване и комуникация. За съжаление при тези висши човеци има по-нисшо общуване. Те могат да се научат да маршируват колективно и да тръгнат колективно да убиват и да бъдат убивани защото са с развити сиви мозъчни кори на големите полу-кълба в главата. Ето това е парадоксалната разлика между двата вида, а този от по-висшия вид е много по-разнообразен. Няма значение дали са другари, господа или Господ-Дари !
Майчина обич !
Най хубави от всички
Са сините чорапи от майка ми
Обич във тях е оплела
Да топли моето сърце !
С тях не чувствам студа
Снега в краката си мокри
В тях няма човешкия студ
От затвора вледенен и проклет !
Красива във своята скромност
Те топлят със цвят
И в мен се разпалват цветя
Всички цветя по земята !
Спомен от майчино сърце
То ме е носило, то ме е кърмило
И обичта ми с обич ще гори,
С обич що ме родило !
8 декември 1987 г. Стефан Чолаков
Затвора Враца
Тук ще напиша само, че това е денят на моето рождение, с което съм благодарил на майка си и за нейната защита, която ми дарява !
-
-
Писмо, награда за Мир !
Трябва ли да се вълнувам
Когато прочитам тези редове
В този миг някъде е празник
За световни научни умове !
Карл Густаф до земята се покланя
В името на Нобел, той ще награди
Най-честните и най-достойни
Химици и физици, медици и поет !
Тези неспокойни птици
Съвестта на човешките мечти
Поклон пред тебе Нобел
В Осло ще бъде награден Човек !
За Мир, трябва да си съпричастен
В световния процес гори !
Да чувстваш човешка отговорност
Във Вашингтон подписа се Мирът !
10 декември 1987 г Стефан Чолаков
Затвора Враца
Затворническа поезия. Размисли ! Невероятна среща на посещение в затвора на две мой ученички от училище "Иван Нивянин" - НИЕ ЖЕЛАЕМ ДА ГОВОРИМ С ДРУГАРЯТ ЧОЛАКОВ НЕ ПРЕЗ РЕШЕТКИТЕ !
-
-
„19 февруари 1873” - ТОЗИ, КОЙТО ЧАКА СВОБОДАТА, РОБ ДА БЪДЕ И ПРОКЛЕТ !
Както съм написал в предговора на стихосбирката си. Аз съм изразил с обяснение това уважение към спортистката Мария Лъчезарова обяснявайки, че това стихотворение е нейното стихотворение, което е сътворено. Хубаво име има това момиче, „лъчезарно”. Историята е такава, че в килията си слушам по радиото предаване и едно момиче прави запитване в ефира „Как си ти ?” Един безбрежен въпрос отправен към слушателите. Аз също съм случаен слушател и съм доловил въпроса, на който отговарям по този начин - Поетично. Трябва да съм и изпратил това стихотворението, защото момичето ми отговори на писмото в затвора. Едно младо и може би повече наивно момиче, а може би интелигентно, за да направи един жест, към мен престъпника в затвор и да ми напише писмо. Това е благородно и похвално, а от моя страна благодарствено ….
Поезията е едно изразяване, а живота е друго. Ще се върна в ежедневието на това стихотворения, за да разкажа някой неща от моя живот в затвора. Не поетически забулено в художественото изразяване, а житейски в малкия разказ на ежедневието. Аз започнах работа в цеха на ЧЛК, като общ работник. Това означава всеки ден бях прехвърляч на отливките, сортиране и хвърляне в контейнерите за следващ процес работа или бракуване. Прехвърлях готова продукция на момчета, който са си изработили порцията при шлайфане. Товарех готова продукция, свалях докарана продукция за работа. Ровехме от складираните или изоставени на купища в големия цех или извън цеха места с различни материали. Винаги много прехвърляне на желязо докато се отрият някой детайли. Всичко каквото имаше да се вади от отливките за работа ме викаха да работя. Работил съм с всички и със всичко. Не съм знаел, какво трябва да върша като другите, както си знаеха работата и не пипаха нищо друго освен това, което трябва да изработят. Те имаха възможности да пушат на работното си место и по този начин да си почиват и си туряха на кура си заповедите, който им се даваха от някой. Затворникът е особен вид човек и при него да ми крещиш и заповядваш никак, ама никак не вървеше при никой, който и да беше той. Дори на Петко черния .
НЕЩО ЩЕ ОТБЕЛЕЖА НА ТОВА МЕСТО. В ОНЕЗИ ВРЕМЕНА В БЪЛГАРИЯ НЯМАШЕ ЦИГАНИ И НИКОЙ НЕ СЪМ ЧУЛ ДА КАЖЕ НА КОЛЕГАТА СИ ЦИГАНИН, МАКАР В ЦЕХА ДА ИМАШЕ ДОСТА. ВСИЧКИ ТЕ РАБОТЕХА ДОСТАТЪЧНО СЪВЕСТНО И ТОЧНО, ЩОТО ТАЗИ ДУМА „ХУБАВА АМА ЦИГАНСКА” НЕ СЪЩЕСТВУВАШЕ В ИЗРАЗ НА НИКОЙ, ОТ КОЙТО И ДА Е БИЛО КОЛЕГА. ПЕТКО СЕ ПОДИГРАВАШЕ СЪС СОБСТВЕНОТО СИ ЦИГАНСКО ПОТЕКЛО, НО НИКОЙ НЕ МУ Е КАЗАЛ НЕЩО В ОБИДА. СПОМНЯМ СИ НА ЕДИН ОБЯД БЕШЕ ОТ ВЪН ЦЕХА, БЕШЕ ТОПЛО И НЯКОЙ СЕ СПРЕЧКАХА С ПЕТКО ЧЕРНИЯ, ЧЕ СТАНА ЕДНА ОЛЕЛИЯ, ЩОТО ЗА ТОВА СИ МИСЛЯ, ЧЕ ТОЗИ ЧОВЕК НЕ БИ СЕ ПОКОЛЕБАЛ И БИ ПОСЕГНАЛ ЗА ЕДНОТО НИЩО ДА ОТМЪСТИ ПО НАЙ-ЖЕСТОКИЯ НАЧИН СРЕЩУ ПОДИГРАВКИТЕ, КОЙТО СЕ ПРАВЕХА СРЕЩУ НЕГО ! ТОЙ БЕШЕ ОСЪДЕН ЗА УБИИСТВО И ХИЧ НЕ МУ ПУКАШЕ, ЧЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ И НОВО …
Нямаше циганин при нас. Всички бяхме българи ! Такава дума „ЦИГАНИН” нямаше при нас да се използва. Петко беше осъден за убийство. Той нямаше да трепне пред нищо, ако му се изпречеше някой. За него живота беше свършил, но работеше съвестно и като всички други се стараеше. Всички в цеха се стараеха и очакваха уважението, което ще им се направи с онова минимално заплащане, което изразено в коефициентите, който се давах беше нищожно малка няма и три лева разлика. Пет лева да е имало разлика в коефициентите, но не повече. Ето в тази разлика с оценката на коефициентите понякога ставаха кавги. Цял месец си се старал и накрая началника на цеха ти постави по-малък коефициент. Това беше огромната подигравка с всички. За мен това беше нищожно, но хората работеха без пари с години, за да се отплатят за престъпленията си и с тези малки парични суми да се опитат да бъдат свободни човеци до момента, когато отново ще се върнат в цеха на същото место. Ако тези затворници им се дадеше да се работят извън затвора и получаваха достатъчно добре. Те никога нямаше да вършат престъпления. За тази работа от вън в цивилния живот никой не би посмял да работи за малко пари. Трудът на затворниците се ограбваше, за да живеят юдейските комунистически началници, за да се подиграват с достойнството на Българския гражданин !
ИЗВОДЪТ Е, ЧЕ КОМУНИСТИЧЕСКОТО ОБЩЕСТВО СЕ НУЖДАЕШЕ ОТ ЕВТИНА РАБОТНА РЪКА И ТЯ СЕ ВЗЕМАШЕ ОТ ЗАТВОРНИЦИТЕ. В ЦИВИЛНИЯ ЖИВОТ НИКОЙ НЯМАШЕ ДА РАБОТИ ЗА МАЛКО ПАРИ ТАЗИ ТЕЖКА, ЧЕРНА И ТРУДНА РАБОТА !
В цеха, всеки човек си знаеше задълженията и си ги изпълняваше и не можеш да му се налагаш на никой на работното место. Те бяха прави ! Хората бяха специалисти, а Аз бях общ работник за всичко. „Даскале ела тук” ! Това беше един месец обща работа. От ноември започнах кранист и движех крановете, който бяха направени в копчетата различно и трябваше МНОГО да внимавам в тази „шашавиня”, която съществуваше в четирите кранове в цаха. Винаги съм предупреждавал да се внимава и съм движил крановете с тежестите далече от хората. В тази си работа продължавах да изпълнявам и задължението си на общ работник, както бях започнал. Аз хвърлях в контейнерите изшлайфените отливки, а след това ги премествах с крана на друг шлайфист или оставях вече като готова продукция за изнасяне. Моята обща работа продължаваше и като кранист. Тази обща работа, с която започнах и работихме двама човека някак си изчезна. Нямаше заместител на моето место при другия дето работех. ТОЗИ ДРУГИЯ БЕШЕ БАЙ ВАСИЛ, ЗА КОЙТО ЩЕ СПОДЕЛЯ НЯКОЛКО МИСЛИ СЛЕД ВРЕМЕ ! Аз трябваше да работя на обръщението, „Даскале давай тук”, „даскале давай там”, „вдигай това”, „премести това, онова”, бях свикнал и работех до края на смяната всеки ден. Приключвах работата последен, защото трябваше да прибера продукцията от шлайфовите площадки ! Готовата продукция някой я прибираше след нас, макар че имаше дни, в който идваха да приберат готовата продукция през деня и тогава присъстваше старшина за наблюдател. Цивилните майстори правеха проверки на свършената работа и отделяха детайлите за повторна обработка или бракуваха детайли преди или след работа. Това съм работил в цеха ЧЛК ! Вероятно съм бил добър работник си мисля Аз ! На никой не съм му направил забележка за нещо. Може би „даскало” го харесаха затворниците ! Вътрешно ми беше жал за колегите си, а за себе си нямах жал и работех като животно, но нали работя за народа, си който ме храни ?!
РАБОТАТА ТЕ ПРАВИ СВОБОДЕН – КАТО ВЪВ ФАШИСКИ КОНЦЛАГЕР-ТАБЕЛА …
Останалото е поезия !
-
-
Я простак !
/ Разработен превод на Йосиф Бродски /
Аз съм глупав, И НАИВЕН
И затова за всички неуспехи
Прощавам сам на себе си, като на победен !
Не мога да скроя съдбата като дреха
И не скучая ни в тълпата, ни усамотен !
Аз глупав съм И ПРОСТОДУШЕН
Въобще не съм откликвал
Когато ме винят и ме изкарват лош
Обичам си това, с което съм привикнал
За почести и слава, не давам пукнат грош !
Аз глупав съм И ДОБРОДУШЕН
ЧЕ не виждам нищо друго
От насладата добра ЗАБАВА
Не сменям убеждения - ТА ЗА ЖЕНА
Щом глупав съм значи
/че и/ …. честен съм останал … /съм тогава/
Аз глупав съм,
/и/ ЗА МНОЖЕСТВОТО не разбран почти
И /винаги/ движа СЕ в кръг непроменен
ДВЕ ПИ КОНСТАНТА И РАЗУМНОСТ !
А логиката ми е пълна,
С БЕЗБРОЙНИ празноти, ЧЕ
Учениците объркват се
КОГАТО ФИЛОСОФСКИ РАЗГОВАРЯМ !
Аз глупав съм,
/и/ затова замръква всякога на път
Не забелязвам улиците тесни
Дворовете пълни СЪС ЖИВИТЕ ЦВЕТЯ
Не мога да разкажа какъв ми е съня
Умникът не разбира от сънища чудесни !
14 декември 1987 г. Стефан Чолаков
Затвора Враца
Думите с големи БУКВИ са мой, думите в скоби съм „символично” отстранени. Те са на автора. Стихотворението, което ми изпрати Ангел Соколарски беше с обяснение, че е направено от Нобеловия медалист Йосиф Бродски, който бил написал за мен. Една благородна лъжа, на която се подведох в Затвора Враца.
Ангел Соколарски ми изпрати в затвора обичайното си послание за моят рожден ден с това съобщение за стихотворението, че е от Йосиф Бродски. Аз бях така „шашнат” от тази новина, която ми я беше пратил в затвора. Там нали се четат писма първо от другарят отряден началник. Той е длъжен да чете писмата преди да ги раздаде или когато се пращат писма навън от затвора, той пак ги чете. После писмата се четат така между затворниците.Та така историята горе долу такава. Аз имах вече един общ работник за общо приятелство и това беше бай Васил, който по-стар от мен. В началото работехме общата работа заедно и това ни сближи. Той по-възрастен от мене по-слаб физически, така „гърчавичък”, както се казва по народно му. Аз съм се стремял да отхвърлям повече работа заради него. Може би това го направи привързан към мен и така си общувахме по доста неща, който слушахме по радиоточката на затвора или от вестниците дето се въртяха из килиите. Та съм му споделял на него и за това писмо с посветеното стихотворение от новия нобелов медалист Йосиф Брондси.
Пак казвам, Аз бях много горд от това стихотворение и това е било в продължение да няколко месеци. Аз съм направил корекциите, която мисля, че биха били по-литературно поетически завършени. Не съм имал желание да се разкрасявам, защото „ПАЧАВРАТА ЛЕКЕ НЕ ЛОВИ !” Аз отдавна съм студентска пачавра, която обира петната на обществото, а както се вижда сега ще обирам и интернационалните „Юдо Искариотски” петна в Швеция.
За тази поетична история съм разговарял с Ангел Соколарски след като излезнах от затвора, и той ми съобщи, че стихотворението е писано от него, а не от Йосиф Бродски. Аз не се притесних от това и гордостта не ми се понижи, защото все пак е написано за мен. Дали ще бъде от Йосиф Бродски или Ангел Соколарски е едно и също. Аз съм направил корекцията и това е ! Който как желае да го разбере ! Въпросът обаче остава отворен след двадесет години закъснение, дали затворническите власти, не са контактували с Държавна Сигурност и да са разпитвали Ангел за така написаното стихотворение, дали е от Йосиф Бродски или от Ангел Соколарски. Ако е от Нобеловия Лаурят за литература, който е съветски човек, но не баш, а тогава е на запад ! Нобеловият комитет прави такива номера и лансира творци, който са противници на режимите, какъвто е Пабро Неруда на който съм му посветил стихотворения. На Йосиф Бродски не съм се доближил до творчеството му, за да разбера каква е величината на неговата поетичност и „дисидентско” противопоставяне на обществото и времето. Моето мислене и тогава, както и сега споделям, е било тогава в особени размисли. Аз някога съм мислил така, както ми е предадено, после разбирам истината, кой е написал стихотворението, а сега мисля и за варианти направени от Държавна Сигурност, дали са го разпитвали, защо контактува със запада, че да ми праща стихотворение от Йосиф Бродски. Това е доста дебела тази история с изпратеното стихотворение до мен и кой и защо го праща?
Това стихотворение може би има продължение в историята, която ми се създаде на мен, за да преживявам и да разказвам. Историята на това стихотворение, може да е било за добро, може да има и малко лъжа, но Държавна Сигурност не си играе. Техните действия се проявяват по един особен начин в опит да бъде унищожен. Аз ще споделя и това преживяване, какво мисля за този „друг начин” !
-
-
На бореца за Мир - Боб Гелдоф
Здравей приятелю любими
Видях те във Африка
Погалил черното момче
Ти пристигнал си със мисия
Помощ на децата да дадеш !
Вглеждаш се във тях, разпитваш
Търсиш нещо във душата
Колко ще трябва да помагаш
В новите концерти за Мира ?!
Сякаш виждам себе си то теб
Привързваш тези рани …
Аз откликнах в този зов
Сто деца да пият за деня млеко !
Малко ли съм дал ? Това го зная !
Но Аз отново ще подам
Своята ръка на помощ за децата …
Вече съм предал за „Фонда на Мира”
Заплатата си неголяма
Стиховете моята плът
На Амнести съм предоставил !
Има още да даря,
До хората сърдечни
Желая да се доближа
Здравей приятелю любими,
Боб Гелдоф, Аз съм с теб за Мир !
16 декември 1987 г. Стефан Чолаков
Затвора Враца
Духовно имам приближение с Боб Гелдоф, който съм видял за първи път по телевизията в затвора Враца. През лятото вече бях изпратил тези 100 лева за който Британското посолство ми ги върна с толкова много извинения. Все пак, Аз бях направил нещо въпреки, че сумата не е достигнала до фондацията за Мир …
Преди няколко месеца тук в Швеция съм гледал една програма по Норвежката телевизия, която се предава в диалог с известни личности. Там съм видял отново Боб Гелдов в разговор с ръководителя на това предаване. Ръководителят на програмата благодари на Боб Гелдоф за онези концерти, който са създавани за гладуващите деца във Африка. Това беше един интересен диалог, но за съжаление Аз не зная английски, за да ги разбера и да разкажа повече от тази среща. На мен ми беше приятно да следя срещата пред телевизора и да си връщам спомените, че и Аз съм дал нещо. Ето какво съм бил дал, Аз от дупката на човешката инквизиция. Дал съм едно стихотворение, като част от тази интернационална идея !
-
-
Детска истина
Не вярвам на живата истина
Нея я няма, тя не живей
В думите в днешното време
Тя е простреляна или е Убита !
Някой ми каза, просто не вярвам
Две деца, ученички
Деца мой, те всички са мой
Питали вчера за мен …
Проста детска наивност
Пред вратите железни затворени
Виждам огромната обич да рухва
В очите им тъжни разплакани !
Ей , Бога ми, ти си свидетел
Оставил съм нещо човечно
На тях на младите хора
Да търсят своя учител …
И ако имаше милиони деца
Такива честни, открити
Да търсят детската истина
Да търсят и смело да питат …
О , небеса ренесансови
И наука божествена
Ние няма да бъдем затворени
В античовешките закони !
Мой пчелички медоносни
Във Вас е бъдещето златоносно
Бъдете сладки във света
Със златен блясък във душа !
18 декември 1987 г. Стефан Чолаков
Затвора Враца
Това е стихотворение на въображението. На мен ми съобщиха затворници, че две мой ученички са обикаляли затвора и са питали за учителя си другаря Чолаков. Всичко е възможно си мислех. Може би беше провокация да се разпространява, може да е истина. Може би искаха да убият вътрешно в душата ми мисълта, че не съм учител и няма да бъда учител. Защо ще ме търсят децата, мой ученички. Това е невероятно нещо за затворник. Представях си ги как са се явили да питат за мен. Това е много силно преживяване. Кое ги е накарало тези две деца на 11 години да тръгнат да търсят и питат за своят учител по физическо възпитание ? След като са научили, че съм затвора те са тръгнали да питат за мен - „Какво ли прави той ?” Какво са им казали, че съм станал затворник, че те да идват в затвора да ме търсят ? След това идва въображението от предполагаемата среща с дежурния старшина на централния вход, който ги е отпратил на другия вход отзад затвора и те са тръгнали нататък и са питали за мен. Това странно обикаляне на затвора и работните цехове е създало учудване на постовите охранители, който са давали информация за тях от пост до пост. Накрая са се чудили, какво да правят и вероятно са ги излъгали да идат на третия вход или да обикалят и те а обиколили телените огради на индустриалната част, за да се върнат отново на входната врата и да искат свиждане с другаря Чолаков – „не през железните решетки”. Може би са срещнали началници и с тяхната упоритост и не отстъпчивост са накарали управниците на затвора да им обещаят среща с мен ! Аз тези неща не ги знаех. Аз чух само слухът, че ме търсили мой ученички за свиждане. Това беше фантастично и невероятно ! Аз просто се страхувах за всичко и това съм предал в това стихотворение. Просто ме е било страх да не рухне детската обич пред затворническите врати и да им откажат свиждане или да ги нагрубят. По-добре е да ме срещнат, за да се успокой този техен вътрешен порив ! Така съм си мислил тогава.
-
-
Въображаема мечта !
Гледаш ме тихо и спокойно
Вглеждам се в твоите очи
Потъвам в тяхната бездна
От нежност, Аз съм зареден !
Погали ме с погледи чаровни
Подари ми твоите очи
Блесни с мен лъчисто
Пречупи се в хилядите светлини !
Тогава, Аз ще нарисувам
Твоите небесни очи
Безбрежност от морския залез
Нощта с елмазени звезди !
Очите ти излъчват сили
Очите ти излъчват светлина
Дай ми тази сила
За да литна с обичта !
19 декември 1987 Стефан Чолаков
Затвора Враца
Този любовен въображаем полет е едно вътрешно преживяване. Едно мечта, която се създава или се подържа в мен, да мога, и да търся човешката обич !
-
-
Свиждане със светлината !
Всеки си има неделя
Мрачна може да бъде в деня
Облак и дъжд в едно се слеят
Тежко да стене във ум и сърце …
Аз ще запомня 20 декември
Странен ден в моя живот
Небесния свод за миг се разтвори
Слънце сияе, в топлина съм облян !
В този миг можех да бягам
В победа в който и маратон
Да стигна Атина и да извикам
Аз съм герой, Аз победих !
Но моята гордост е много по-силна
При мен бяха двете деца
Момиченца мили, лъчисти, сърцати
Слънцата на мрачния ден !
Те бяха за малко при мене
При своя учител в затвора самин
Как е Той там, някой сети
Най чистите детски сърца !
20 декември 1987 г. Стефан Чолаков
Затвора Враца
Това, което ми беше казано, че деца мой ученички са ме търсили за свиждане стана истина. Аз бях извикан за свиждане на колелото и бях изненадан, кой може да ме търси, за да ме види. Нямах право на свиждане за месеца. Очаквах да влезна в стаята за свиждане, но офицерът или дежурният старшина ме поведе към врата за изход към корпуса на управлението. Това още повече ме почуди. Той даде знак на централния пункт да се отвори врата. Излязохме в коридора, който така ми се струваше мрачен, защото имах впечатлението от светлината, която беше зад обектите, който ме очакваха за среща в края на коридора. Там стояха две деца и един от гражданите началници.
Аз бях като вцепенен и останах на вратата от вълнението, което се разви в мен. Нима е възможно децата, за който преди два дни са ме търсили идват пак – ТОВА Е БИЛО ИСТИНА, ЧЕ СА МЕ ТЪРСИЛИ МОЙ УЧЕНИЧКИ!
Ето затворническите властите им бяха разрешили да се срещнат с мен извънредно „не през решетките” ! Нещо не можех са повярвам на тази невероятна история. Всичко това, което ставаше пред очите ми беше като въображение. Децата се затичаха съм мен и Аз се наведох и ги грабнах и се изправих с двете момичета, като ги държах във въздуха. Някаква огромна сила имаше в мен така ги държах няколко секунди прости ги бях прегърнал и ги държах във въздуха. След ги спуснах бавно и подадох ръка да се ръкувам с едното момиче, после с другото и започнах една канонада от въпроси към тях. Нямах желание те да ме разпитват как съм. Аз ги питах, плуват ли, играят ли в салона, на двора, кой им е учител по физическо, добър ли е с тях, как се учат, добре ли са със здравето, в класа, бият ли се, гонят ли се. Създадох се една много весела атмосфера за тях. Те ми се усмихваха и ме гледаха изпитателно. Какво ли са говорили някой за мен ! А, Аз бях сега много повече разговорлив от колкото в часовете по физкултура. „Нима е възможно това ?” Да възможно е ! Аз не исках те да се стреснат от това проклето место на живота ! Аз им обясних, че сага работя за България, като съм цеха на ЧЛК и тренирам физически затова ги вдигнах и двете във въздуха, иначе нямаше да мога да ги вдигна, ако не съм тренирал. Ето това е да се занимаваш с физически упражнения, с физическа култура и спорт. „На къде бях тръгнал някой ще каже някой ?” Говорих с децата по детски, Аз им бях някога учител и си говорихме за училището, какво можем повече да си кажем от това ? Двамата граждани началници стояха на страни зад децата може би на три четири метра и чакаха. Не съм забелязал притеснение в тях. Темата почти се изчерпи да питам за колегите си от физкултурата как са да ги поздравят и да им кажат, че съм добре, че работя и тренирам с тежести. Веселичко стана към края на нашия разговор и двете се усмихваха. Накарах ги да повярват, че всичко тече нормално в този живот. На тях затова са им разрешили да се срещнат с мен, за да видят че съм добре и да успокоят своите детски вълнения, който са си създали.
Накрая в разговора си им обещах, че след три месеца ще се видим отново и аз пак ще им стана учител. Обещавах им, че ще ги почерпя за това посещение, което ми правят така изненадващо, щото Аз сега не съм се подготвил да направя за тях. Създавах илюзии, на мен ми беше така непонятен този въпрос дали отново ще съм учител ? Въпросът обаче беше, че Аз трябваше да оставя на тези прекрасни същества един впечатляващ спомен, да не бъдат тъжни, а да гледат истината с чистите си очи ! Не да имат илюзии, а да имат надежда от нашите бъдещи срещи ! След това се обърнах към двамата началници и направихме една обща приказка, че Аз и в затвора уча хората на спорт и нещата се объркаха още повече и стана весело благодарих на началниците за срещата пред децата, благодарих на децата, че са ми дошли на свиждане, като ги уверих, че началството е направило това извънредно свиждане заради тях, защото те са били добри и са настоявали да се срещната с мен и Те са били чути. Ето, защо трябва да благодарим още едни път на двамата служители за тази среща, която се състоя. Продължавах да обещавам, като изляза от тук след три месеца да ги почерпя. Ето така се разделих с тях. Махахме си с ръце по коридора и ги изпращах, а те се обръщаха към мен и ми махаха с ръце докато излязоха от вратата навън. След това разменихме малко приказка със старшината за това необичайно посещение, което вярвам старшината не е присъствал никога преди. Благодарих му още един път на него за това посещение. После влезнахме в корпуса и Аз се качих по стълбите в отряда впечатлен и сияещ. Бай Васил ме посрещна така с почуда и остана още по-учуден след разказаната случка от посещението на ученичките. Той ме зяпаше така с отворени уста, като отправяше бързи и почти фъфлещи запитвания. „Те това е бай Василе, учениците ти да ти дойдат на свиждане и да искат от началниците да се „срещнем с другаря Чолаков”, не през решетките ?”, „Разбираш ли това, какво означава, бай Василе, учениците да променят статута на затвора !” Ето това помня от думите, който казах тогава на Бай Васил от килията ми. Аз тогава бях вече преместен от голямата килия с 24 човека в малката килия с четири човека, където живях около месец с бай Васил.
