СЛЪНЧЕВА СВЕТЛИНА - САМОСТОЯТЕЛНО ИЗДАНИЕ НА
СТЕФАН ЧОЛАКОВ – 17 НОЕМВРИ 1988 - ВРАЦА
„Поета има право”
-
-
ПРОДЪЛЖАВА ..
Закон на Нютон е детската душа !
Създавай обич в детската душа
Създавай искрено и честно
Не пипай с мръсни те ръце
Не удряй с цвете по лице !
Душата си пази от скверни думи
Когато си до малкото дете
Защото ще зацапаш
Душата му и нежното сърце !
Пази се, пред теб е бумеранга
Който някога си хвърлил Ти
Пази се той се връща
Със силата, с която си хвърлил !
Бъде добър със детската душа
Щом искаш от нея да е чиста
Не цапай нежния душевен мир
Защото ти си се оцапал !
25 декември 1987 г. Стефан Чолаков
Затвора Враца
Анализ, разбор на това стихотворение няма да правя и не бих коментирал, защото ако кажа нещо то ще е хвърлен бумеранг срещу себе си. Законите на Нютон не се нуждаят то доказателство. Те трябва да се изучават ! Това съм казал в заглавието на стихотворението, другото е логически мисли от преживяното !
-
-
Сърцето на Петя !
Аз си имам една Петя Дубарова
По-чиста от чиста вода
Тя ни е нужна за всички реакции
Тя се нарича , „Жива вода? !
Не пипай живота,
С ръцете си мръсни,
Не поругавай чиста вода !
……….
Аз имам в живота си Петя
С чисти, много чисти очи
Едни светли, красиви, лъчисти
С блестящи, изкрещи сълзи !
Аз имам от нея безкрайна усмивка
Чиста от чиста снежинка
Доближиш ли до нея с огън горящ
Нея я няма открита, отлита !
Аз имам момиче познато
С тихо нежно гласче
Звънченце звъни добродушно
Търси другарче, Сърце !
26 декември 1987 г. Стефан Чолаков
Затвора Враца
Това стихотворение е продължение на цикъл от децата, който ме посетиха в затвора. Вече една седмица съм в размисли за тази необикновена среща, която беше направена с мен. Много съм мислил за децата и учениците. Не зная дали читателя ще си спомни от последния ми цикъл стихотворения, когато завършвам „Обич през сълзи от цветя на злото”, Аз имам срещата с това момиченце Петя, която ме впечатли, за да и посветя стихотворението си „Детска откровеност” от 26 март 1987 г. На следващия ден съм писал поетични размисъл за моите ученици в „ПРОЛЕТНА НЕЖНОСТ”. Това е онази детска непринуденост в човешко общуване, която може да се прояви така ненадейно и неочаквано някога в бъдещето, както в този изблик на чувства, който преживях с тяхното търсене учителя си по „Физическа култура и спорт” в това мрачното место наречено „Затвор” за превъзпитание или унищожение на индивида.
Ние имаме две институции за обучение на човешкия индивид – „Училище” и „Затвор”, ако децата не се обучават правилно на младини, трудно е да ги научиш на възраст в училището на „Затвора” да се превъзпитат – „В затвора, там не е за Хора !”
Бих желал да споделя сравнението си от написаното стихотворение за Петя с Петя Дубарова, която остава една от птиците на Българската поезия полетяла в своята младост и простреляна от грубостта на живота. Аз желая да запазя моята Петя в нейната искреност, човечност и духовна чистота. А, ако някой ме разпита, защо съм мислил така, мога да споделя, че и Аз съм зачудил пред наивния и детски жест на Петя, тогава в училище, когато тя така спонтанно да се затича към мен и ме прегърна и ме целуна, че Аз не знаех какво да направя, когато изля думите си „Другарю ти си толкова добър”. Чудил съм за над тези детски мисли, защо в крайна сметка ми се казаха, какво виждаше това момиченце в мен, за да се изрази така спонтанно. Изглеждаше тя ме сравняваше с нейният баща, а кой беше той. Не съм се интересувал, за да не накърнявам дълбочината на детските и размисли. Тя си беше създала един образ в себе си за мен. Аз знаех само това от непринудено разпитване, че нейната майка работи като кранистка в ЧЛК, че тя била нещо не добре с краката и е било трудно да се изкачва на крана, за да го води. Цялото това общуване и познание, колкото и да е малко се е отразило в стихотворението „Сърцето на Петя”, което име съвпада с името на поетесата Петя Дубарова. Ето това е искрено сравнение обич и уважение към моите две Пети, който се съм събрал и съм се изразил накрая и финалния с –
„ Звънченце звъни добродушно
Търси другарче, Сърце !”
В светлината на уважението трябва да споделя, че и другото момиченце Ива Георгиева, което ме е посетила в затвора с Петя, притежава това човешко чувство. Тя е част от моите духовни мисли споделени в моето послание от стихотворението писано и споделено в стихотворението - „ПРОЛЕТНА НЕЖНОСТ”.
-
-
Равносметка в Новогодишната нощ !
Какво ми каза спомен
Помниш ли моята любов
Остана ли нещо във мен
Остана ли моя следа ?
Помисли преди да отговориш
Спомни си дългите дни
Разходки в нощния мраз
Или лято в бурни вълни …
Не съжалявай, че бяхме се любили
Жалко, бяхме за малко добри
Ръцете, косите, сълзите
Всичко е спомен, отминали дни !
Гняв и нежност в мен се разбиват
Нека бъдем още добри
Не завиждам на този със тебе
Нека бъда по-добрия от мен !
Ще ми повярват ли,
Че моята обич е истинска ?
31 декември 1987 г. Стефан Чолаков
Затвора Враца
Аз имам доста поетични размисли в Новата Година и в тази новогодишна нощ съм се върнал назад, макар че в тази изминала година, Аз не съм имал никакво приятелство с нежния женски свят. Този поетичен размисъл е повече вътрешно вглъбяване насочено към мен самият.
-
-
Изгрев в Нова година…
Да се поклоним на Слънцето
В изгрева, когато се надига
Почувствай тази свята сила
Задишай тази свята плът !
Приветствам Ви,
С изгряващото Слънце
Коленичил с почит към светът
Честита да е Новата Година !
Поклон към слънцето отправям
Повярвал в неговия зов
Свободно в свободен полет
Аз виждам Свободния Човек !
1 януари 1988 г. Стефан Чолаков
Затвора Враца
Килията, в която бях прехвърлен имаше поглед към града, но тя беше малко прикрита от новото построено училище след първия ми затвор от 1981 година. Все пак имах възможност да се заглеждам с поглед към изгревът. Сутрин като ставах за работа поглеждах през прозореца на вън да видя какво е времето и този ден, когато съм отправил поглед към светлината, която за мен е Слънцето и Свободата съм изпълнил ритуала на древния японец да се поклоня на слънцето. По този начин съм приветствал всички хора по земята с настъпването на новата 1988 година. Какво ще ни донесе тя е мистерия на времето, но ритуала трябва да се направи да се поклониш и да поздравиш човечеството !
-
-
Копнеж и радост
/ За Свободата и Жената /
По Спиноза
Желая да те притежавам
Предмет от миналия спомен
Защото пречка си за мен
Блян отминал спомен !
Битката е сложна за живот
Кръстосана във безпощадна сеч
Духът на философа щит
Със меч от обезумяла сила
Ще търпим ударим на злодея
До затъпяване на остър меч
До умора от живота
До чупенето на властта !
Една е истината във борбата
Дръж здраво своя щит
С него ще разбиеш
И най-силния си враг !
3 януари 1988 г. Стефан Чолаков
Затвора Враца
Дали имам сблъсък с философа Спиноза ? Аз си мисля, че не си противоречим с него. Да притежаваш един предмет, за да го имаш и да мислиш, че е твоя собственост, това е богатство ? Та това е материализъм на чувствата. Това е някакъв егоизъм. Човекът не е предмет, за да го владееш като собственост !
Духовното и съпричастно в случая се моята защита с щита на философа – ИСТИНАТА или ДУХЪТ, както съм се изразил, с който ще се боря или съм се борил до този момент срещу меча на „обезумялата сила” ! Тази сила не може да ме победи дори да са ме затворили. Аз ще търпя тези удари, който ми са нанесени до онзи момент, в който тази власт на злодея ще се счупи ! Убеден съм, че силния враг ще бъде победен !
-
-
Врачанската света обител
„ЗАТВОРА”
Нашия затвор Червен
С пет звезди е награден
Бил жълт или кафяв
Той вече е за смях ?
В него поставят се герой
От махленските побой
Кражби разни на петлета
Диви гъски и козлета !
Тъй живота си върви
Прекарвахме в него своите младини
И превърнати във нови хора
Отново за престъпления готови !
Живота ще се промени докрай
Когато премахне затворнически „Рай”
Нека да си спомниме за МАРКС
„БИТИЕТО ЩЕ ПРОМЕНИ И НАС !” …
10 януари 1988 г. Стефан Чолаков
Затвора Враца
Дълбока идеологическа ирония има в стихотворението ми. Това е повече от ирония и достига сарказма. Използвайки Маркс и неговия израз, че „Битието променя съзнанието”, Аз обяснявам в своята закачлива ирония обществото, в което живеем. В затвора се намират хора при това осъдени за дребнавости от битието ни, за кокошки, агнета и глупости. Защо хората са обучени в училището на живота, НЕ в онова училище в което съм работил. Аз не съм имал желание да създавам затворници за затвора в училището където съм работил ! Учените, къде сте Вие с вашите познания, Вие правите хората затворници ?
Това стихотворение е отражение от общуването с криминални. Това са изстрадали души. Това мое стихотворение е своеобразно отражение от дискусиите, който съм правил с моите колеги. Един от тях е от Кула. Името му съм вече забравил, но хуморът, който имаше този човек, подигравката която съществуваше в него, за да отговори на ПАЗИЯТА си „Народния милиционер”, който го е преследвал създаваше моменти на творчество. Той иронизираше цялото общество. Той беше дисидент облечен в криминалните дрехи на престъпник. Оказа се, че подигравките са изсипани над „пазията - народен милиционер”, който бил държавен крадец товарил си в „Москвича” селско стопанска продукция, защото никой няма да го накаже като „народен милиционер”.
ДЪРЖАВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ ДЕТО НИ УЧАТ НА РЕД, А ВЪРШАТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО ЦЯЛАТА ВЕРИГА !
„Кой беше крадецът ?”, ми задаваше въпроса този човек, моят колега криминалния затворник !? Той не е затворник, а протестиращ гражданин със своето поведение срещу обществото ! От тези разговори в мен е останала неговата ирония в израза – „МОЛЯ ВИ ТИ СЕ !”, която използвам, като израз на затворническото възпитание и продължавам да се подигравам и със съвременната Българска демокрация след 1989 година. Ето с този израз - МОЛЯ ВИ ТИ СЕ гос-по-дари !
Ние не трябва да забравяме нито за миг събраното преди нас от човечеството народно творчество. То може да бъде само в полза. Ние трябва да се учим на разсъждения от „престъпниците” ! Противоречията в обществото са тези, който могат да допринесат в неговото подобрение. Това също е философия, която се учи, но на практика не се използва !
-
-
Външна и духовна красота
Боже мили,
Коя красота трябва да обикна ?
Захвърлят ме в калта,
Безпризорен, някаква пачавра !
Нужни ли е да ми се напише,
Или в очите да ми кажат ?
Аз чувствам този мръсен свят
За много хора добре познат !
Искам да обичам красотата
Изящно тяло на жена
Очите , дългите коси
Да ме пленяват до зори !
Но, когато тази преходност изчезне
Коя ще бъде връзката със теб ?
Търся нещо душата ми да стопли …
Човешки жест от нежната природа
Да ме погали с доброта
Писмо с няколко слова ….
11 януари 1988 г. Стефан Чолаков
Затвора Враца
Затворническото мислене е философско. Моята философия на размисли се простира в това стихотворение върху външната и вътрешна красота в човека. Външното, което привлича и може да бъде измамно и вътрешната красота на човека, която трудно се открива и забелязва. Това е едното мислене, което индивида има предпочитание като първо сигнален дразнител. Размислите са второ сигнални анализи на постъпките на хората.
За власт имащите философията е да създават за себе си величествени пиедестали на култ към властника. Властника понякога разбира този култ, че неправилен, но продължава да го ползва, защото колективизмът изисква подобно мислене. Няма значение дали той е фашизъм, комунизъм, юдеизъм, ислямизъм, католицизъм или друга форма идеологически и религиозен диктат.
Философията на това стихотворение е, че Аз, когато се определям като „пачавра” и обяснявам, че Аз съм този дето обира лекетата на обществото е форма на иронизиране. За властите обаче думата пачавра е форма на унижение използвано от силния над слабия. Докато, Аз иронизирам обществото желаейки да го изчистя от мръсотиите му, те управниците ме захвърлят в калта на това общество, което не може да се изчисти и не желае да се изчисти то самото.
Унижението, което се прави от власт убиващите е да те омажат и изцапат като индивид, за да не те поглеждат хората от обществото, защото си МРЪСЕН ! Ето тука се сблъскваме философски двата фронта – МРЪСНИЦИТЕ ! Кой са мръсниците ? Те, управниците, лъжците и партийно-милиционерска компания са ме превърнали мен в мръсник от миналото. Ето сега, Аз им отговарям на тяхното унижение, което са ми сътворили и Аз съм изтърпял наказание – СЪД, ПРИСЪДА, ЗАТВОР ! В крайна сметка погледнато те самите са участници в тази мерзост – МРЪСОТИЯТА ! Тази мръсотия се създава от тях и сега се връща обратно изцапани – „МРЪСНИЦАТА – МРЪСНИЦИТЕ.
Философията на стихотворението е „коя красота да обичаме ?”, външната или вътрешната и коя красота да търсим и как да я търсим и за какво да я търсим ? От какво се нуждае човекът ?
-
-
Любовта и Свободата
Нужна ми е любовта ти
Която ме направи силен
Спокоен в моите мечти
С плът от нашата любов !
Нужна ми е любовта ти,
За да се преборя със скръбта
С тези , който ни убиват
С идеи и бъртвеж ….
Нужна ми е любовта ти,
За да победя …. Скръбта
Егоизмът във човека,
Властен, алчен за пари !
Ако страх и догми надделеят
И любовта побегне на далеч
Знай победата е твоя,
За мен е литературния герой !
16 януари 1988 г. Стефан Чолаков
Затвора Враца
Философски погледнато без изживяване и среща с противоречията в обществото, човек не може да обясни неговата същност. Човек трябва да срещне тези противоречия, да ги осмисли и да се бори в името на нещо по добро в случая, както е казан с литературния герой !
-
-
Възпоменание за Висотцки !
50 годишнината му
За Висотцки,
Стихове не могат да се пишат
Той е нещо повече от стих
Певец легенда, поет народен
По-добър от всички други
За правда се бори всеки миг
Издигна бича своя песен
Стих за правдата, Юмрук !
Остана бисер на човечност
Елмаз в короната актьор
Легенда за правото се бори
Висотцки е висота на дух - ВИСОК !
19 януари 1988 г. Стефан Чолаков
Затворът Враца
Защо и какво е накарало да се сетя за Владимир Висотцки в Затвора Враца ? Вероятно възпоменание от изпълнена мелодия от него по радиото със съобщението, че ако беше жив тогава щеше да бъде на 50 години. За Висотски се знаеше и хубаво и лошо. Сега обаче мъртвия Висотски беше нужен и се спомнаваше за него, а преди дори не се знае истината, защо и как почина. Тогава се разпространяваше мнението, че той много пиел. Това беше една щампа, както за изтока така и за западната пропаганда. Неудобните певци ги убиват, така както се убиват и поетите ! Формулата е, той е пияница или употребява дроги. Това е най лесната щампа и при САЩ държавни престъпници с унищожението на Чарли Мингус или други прогонени, или интелигентното унищожени, както е и шведския певец и поет Корнелис Врезвик. Лошите неща и тяхната истина се научават след време, когато ги няма физическите и идеологически ликвидатори на поети и певци тръгнали на сблъсък са престъпните капиталисти или срещу юдейските комунисти !
За Висотски, както съм написал, стихове трудно могат да се напишат, защото той е стихът. Аз обаче изразявам свето уважение към него, защото съм го преценил, че е нещо честно и чисто в изразеното от него, изпято в песни. Ето, защо съм се поклонил пред този певец и поет на своето време, който застана срещу догмите на времето. Висотски си остава нещо бляскащо и напомнящо от миналото за бъдещето. Сравненията съм направил отдавна в затвора, а сега мога да покажа, че 20 години след написването на стихотворението ми в Швеция има хора дето уважават песните му, който са преведени и се пеят. Ето един оркестър, който се казва – Володя Висотски и се разхожда из Швеция, за да сподели миналото на един певец, поет и дисидент загинал невероятно млад !
Това е част от възпоменанието което се направи на Владимир Висотски в Швеция по случай неговият 70 годишен юбилей ! Има някъде по света и уважават Висотски. Ето в далечна Швеция се сещат за него, неговите песни и неговото творчество ! В друг план, Аз съм се снимал с Висотски, защото съм му посветил стихотворение от Затвора !
Партийна конференция
Студ, мъгла и дъжд
Скрити до димящия огън
Опушени, черни от прах
Очите само ни блестят !
Аз и моите колеги,
Престъпници от битието
Перчим се и спорим
С кого ще се преборим !
Със труд избиваме греха
На мрачни мисли и несгоди
Живот подхвърлен на пара,
Чакаш, „ези или тура” !
А бавно се провличат дните,
На мъките и на бедите,
В очакване на слънчевия ден
Преустройство – да го назовем !
28 януари 1988 г. Стефан Чолаков
Затвора Враца
Ако погледнем в датата на това стихотворение може да заключим, че ние тогава затворниците от отряда работещ в цеха ЧЛК сме направили отчетна конференция за изминалата 1987 година. Това е нашата отчетно „партийна конференция”. Ето преживял съм и този миг в стихотворение. Обстановката е в цеха. Януари месец трябва да е имало сняг от вън вътре си е също толкова студено както от вън. Цехът огромен с изпочупени стъкла врати почти отворени и ние работим, но сега сме се събрали около запаления в цеха огън и правим отчет, след като сме приключили работния ден, черни, омазани, оцапани само очите ни светят от радост и вълнение, че някой ще бъда награден както се подиграваше „Димо” от Русе.
Имало е братски потупване по рамо или стискане на ръце, за достойно изпълнен граждански дълг от името на ЧЛК ръководство Враца, от името на затворническата управа с пожелание да се продължи народното дело. След това е имало мощно „ура”, Това за „ура-та”, ми се струваше, че не сме го правили, а сме гледали да се приберем в корпуса на затвора, за да се изкъпем и нахраним, за да бъдем готови за нови трудови успехи в следващия дени и нататък в бъдещето !
Каква гордост съм изпитвал, че се е появило „ПРЕУСТРОЙСТВОТО” на което се надявахме, а някой се „надянахме” ! Една безкрайна ирония на времето и неговите изградени догми, каквато беше тази пропагандна стъпка на отчетната конференция за работата ни в затвора !
Сега като се сещам за времето назад си спомням комшията от съседния блок Захариев, /НЕГОВИЯ БАЩА МИ Е БИЛ УЧИТЕЛ В ПРОГИМНАЗИЯТА/, който идваше на проверка в цеха. Той беше в онези времена зам. Директор на ЧЛК и работата хвърчеше в онези години и вярвам беше доволен от нас и от мен в крайна сметка, че работим съвестно. След години когато се върнах от Швеция и така се срещаме да си разменим по някоя друга приказка. Историята на ЧЛК е че го ограбиха и тази планина от желязо са я продали новите престъпници, а в 2005 изчезна и близо два километра релсов път от централната линия до ЧЛК. Някой е крадецът, но няма власт, няма държава да следи за „партийната правда”, няма партия, няма „партийна правда”, няма партийни членове, няма и бивши началници, като моят комшия да възроптае за грабежът. Всеки по малко граби и унищожава създаденото от Българският народ, а ние някога строяхме дори там в „Врачанската света обител Затворът” и създавахме материални блага !
Аз подадох в 2006 година един ОБЩЕСТВЕН ПРОТЕСТ до Врачанска прокуратура и МВР с копие до главния прокурор на България Борис Велчев, и сигурно е, че няма да ми отговорят кой открадна „2 километра железен път, барабар с траверсите и чакъла ?”
-
-
„19 февруари 1873”
За Левски, какво паметник
Желаете да му въздигнем ?
Идея , бетонна бъркотия
Колко метра, километра ще строим ?
Някой казал Мемориал,
Огромен колкото квартал
Добра е скромната му къща
Да покаже колко е голям !
За „Свободата”, апостоли не трябват
За „Свободата” трябва да се бори и умре !
ТОЗИ, КОЙТО ЧАКА СВОБОДАТА
РОБ ДА БЪДЕ И ПРОКЛЕТ !
18 февруари 1988 г. Стефан Чолаков
Затвора Враца
От това стихотворение много пъти съм цитирал финала му – „ТОЗИ, КОЙТО ЧАКА СВОБОДАТА, РОБ ДА БЪДЕ И ПРОКЛЕТ !”
Мартенско утро
След буря, два, три дни
В мъгла и ледени кристали
Проби слънцето небе
Светлината озари лице !
Преплъзна лъч от отнета стихия
Затопли душата свидна
Отпусна взор лице
Към слънцето поглед от сърце !
Ех Слънчице, безкористно и нежно
Как искрено си вярно,
От тебе искам да се уча
Да грея всичко като тебе !
4 март 1988 г. Стефан Чолаков
Затвора Враца
Този порив на пролетта сигурно е много наивен и детски така погледнат от страни. Това си е детска поезия за възрастни. Какви само мисли могат да кръжат в затворническата душа да бъдеш „като слънцето” и да даваш топлина. Това само един детски наивитизъм може да го съчини. А, Аз съм мислил толкова сериозно. Два три дни е имало буря вятър и снегове. Спомням си как вадихме тогава железа от купчината нахвърлени от вън отливки и сме събирали и вадили отливки, за да работят момчетата. Аз поне си спомням, че съм помагал за доставянето на тези материали. Може би час да семе търсили и вадили отливки при студ и вятър. Тогава стана авария с тока и си спомням , че съм влизал в тази малката сграда с трафопоста и работилница, за да се стоплим малко. Така, че след тези три дни когато се появи слънцето и ни огря в почивката беше истинска радост поне за мен, за да си съчинявам стихченце.
-
-
Завръщане от …
Аз се завръщам от дълго пътуване
Където дългият ден е скъсен
От място където времето спира
А слънчев лъч малко прозира …
Някой е искал духът да затъпи
Чувства да нямаш, камък студен
Правда да търсиш след юмрук замърсен
Свобода да очакваш със сърце вледенен !
Аз се завръщам отново във строя
Дамгосан от бича на новия ден
Където човек е звяр по природа
Облечен от догма на вълчи закон !
Аз се завръщам от битка жестока
С Човекът от злоба роден
Заграбил идеи на грубата сила
Многолик, Хамелион, Лицемер !
10 март 1988 г. Стефан Чолаков
Затвора Враца
-
-
Съобщение след затвора
Някой ми каза набързо
Моята бивша приятелка
Се омъжила нейде далеч ..
Браво, нека бъде щастлива
Нека има си мъж
Желая да бъде добър !
Това беше бързия отговор
На притисната скръбна душа
Да намеря своето щастие
Че обичам тази жена !
И не само нея обичам
Обичам целия свят
Защото искам да има
Безкрайно щастливи деца !
10 март 1988 г. Стефан Чолаков
Враца
-
-
Изповед пред себе си !
Разочарование не искам да ти причинявам
И чувствата ти да руша
Твоята девича нежност да ограбя
Като парцал да те захвърля във калта !
Аз може би да съм злосторник
Престъпник за властните души
Но пазя чисто във душата
Пред съвестта си собствената си душа !
10 март 1988 г. Стефан Чолаков
Гръд Враца
Това са три стихотворения написани в един ден изпълнен с чувства и преживявания. Първото преживяване от последните няколко часове преди да ме пуснат от затвора. Те са интересен спомен, който ще разкажа, как е преминал.
Второто стихотворение след затвора разходката в града с този вълнуващ момент да срещнеш познатите си съграждани. Кой от как ще те посрещне и какви изречения и физиономия ще ти сътвори. Някой от познатите ме е изненадал и си спомням иронията на гласът му, както преди. Той знае всичко. Думите, който съм казал са къси, а вътрешните размисли са дълги !
Третото стихотворение е също част от някаква подигравка, която ми е отправена по повод на излизането ми от затвора. Тука образа вече съм го забравил, който е нагрубил вътрешно душата ми за да реагирам по този начин. Едно мога да кажа, че срещата ми не е била с някое младо момиче, което може да ми се подиграва в символичната си ирония. Защото, Аз съм дакларирал в поемата, че не бих се докоснал въпреки да съм създаден от властта да бъда „престъпник и злосторник”. За мен тях ще си остане девствена и не бих и казал колко е далече от моята нежност и чувствителност и тя никога няма да получи от мен онова нежно чувство към момичето, което ми писа в затвора или към оня величав миг в който ме удостоиха двете момиченца да ме посетят в затвора.
При написването на тези стихотворения в този ден са преминало много размисли и чувства в мен !
-
-
Младост
Бих жела да съм свиня
Да ям ябълка красива
Жълта, румена и бяла
Сладка в сладостна забрава !
Бих жела да съм свиня
И малко да те притежавам
Защото хубави жени
Малко се задържат при свине !
Дали „да бъда и не бъда”
Е човешкия проблем
Затова ти казвам и те моля
Не давай се на първата свиня !
23 март 1988 г. Стефан Чолаков
Враца
В това иронично на пръв поглед стихотворение е скрита една дълбока душевност, която съм философски разсъждавал върху онази народна мисъл – „ХУБАВИТЕ ЯБЪЛКИ ПРАСЕТАТА ГИ ЯДАТ !” В тази теза, Аз съм създал антитезата дали да бъда или не бъда и „аз свиня” иронизирайки живота. Кое е момичето, което съм срещнал с поглед не мога да кажа. Аз бях щампован с щампата, която се остава „криминал” и нямах и Аз желание да срещам хора, за да получавам лошо информация от мисли, който да ме нагрубяват. Те съзнаваха или не съзнаваха, че нагрубяват вътрешния ми мир ? Ето така и от това впечатление, което съм създал едно послание към момичетата – НЕ СЕ ДАВАЙТЕ НА ПЪРВАТА СВИНЯ – да Ви отхапе, както в библейското послание, продължението на мисълта е, за да не Ви унижават в бъдеще !
-
-
Движение
Дрехите са променили
Твоята ученическа душа
Още те харесвам скрито
В учтива, нежна самота !
Младостта тръгнала е с младост
Потайно в нощна тишина
Зная ще докоснат мигли
И ще изгорят в страстта !
Има някаква промяна
Дрехите прикриват веч
Нежната моминска младост
Долетяла е при теб !
Остава с моята радост
Когато се поспреш със мен
Обичам твойта нежност
От ученическа душа обзет !
30 март 1988 г. Стефан Чолаков
Враца
Обяснението на това стихотворение е скрито в обикновеното човешко общуване. Аз общувам с хората с всички. Спират ме говоря с тях, закачам се и те се спират и си говорим. Разменяме си мисли. Това е и в Швеция, също го има всред младите хора. Тука от шест години играя през лятото с децата тенис. Тези деца вече не са деца, а младежи и ме срещат или ме поздравяват. Поздравяваме се, не се обиждаме и гледаме лошо ! Така и в България е било. Аз съм си имал разговорка и закачка или съм бил звънченце за моите малки събеседници, който вече са станали големи. Ето, Аз съм забелязал и промяната. Почти както в първото стихотворение съм казал. Обичам ги и желая да са щастливи. Радост е да общуваш с чисти души и ще бъда радостен понякога и с мен да „се поспреш”.
-
-
Конституционна тайна,
На далекосъобщенията !
Учтиво някакъв глас от злокоба
Прекъсна връзката с теб
Благодари ми тази мръсница
Че говоря със свободна душа !
С жлъч на мерзост и поквара
По-лоша от змийска уста
Ти си шпионин, убиец, жестокост
По- лошо, ти си човек на Властта !
30 март 1988 г. Стефан Чолаков
Враца
Когато чете човек това стихотворение може и да не го разбере и почувства моят вътрешен протест към кой от отправен. Аз тогава съм се обадил някъде на западните радиостанции, може би на радио „Швеция” руската редакция. Струва ми се към тях бях нещо се обаждал. Аз се обаждам започваме разговор на „съветски език” и от „Радио Швеция” ми отговарят на руски език и след няколко разменени фрази. Получавам „благодаря” на Български език. Това упражнение го направих няколко пъти, за да им кажа шпиони вие сте маскари ! В слушалката не съм го казал, но в стихотворението съм го написал !
Някога от времето на комунистическия ред в България телефоните разговори с западните станции се подслушваха и регистрираха. Вече имаше тази техника. Аз съм написал, както се вижда стихотворението си и съм вътрешно възроптал. Отпечатал съм го и дали ще се разбере от обикновения читател. Струва ми се, че няма да ме разбере, какво съм желал да кажа. Онези обаче, който работят в Държавна Сигурност и събират информация могат да разберат с новата техника, кой е този дето се е обадил на „Радио Швеция”
Сега пиша това обяснение след 20 години, а за този период съм научил, че не само комунистическа България е следяла своите граждани и ги е преследвала. Тук в демократична Швеция са изследвали хората и са ги преследвали не по-малко от колкото в юдейската комунистическа „най-правова демокрация”. Само, че това преследване е било „тихата стъпка”, както е казал някогашният министър председател на България , Андрей Ляпчев – „СО ПОМУК И СО КЮТЕК, ЩЕ ВИ ИЗКАРАМЕ ДУШИТЕ !” … Сега малко може би съм го перефразирал тези негови думи, но съм много близко до тяхното съдържание. Това е по спомен написано !
Сега открито се говори за правене на записи на веки телефоненни разговори и електрона поща. Това го правят тайно в САЩ и регистрира всичко, което им се подава като сигнал от чуждите страни. Те желаят да следят всички. Аз отдавна съм усетил, как в обаждането си до майка ми, сестра ми, племенника ми се включват тези прекрасни техники. Каква приятна шумотева се чува и първо чувам собствения си глас като ехо ! Това се казва стерео-запис на семейните чувства, за да се анализират и манипулират !
ТОВА Е РАБОТА НА ГОЛЕМИЯТ БРАТ, КАКТО НИ БЕШЕ НАПИСАЛ ДЖОРЖ ОРУЕЛ „1984” С НЕЯ НИ ПЛАШЕХА ТЕЗИ ОТ ЗАПАДНАТА ПРОПАГАНДА ЗА ЕРАТА НА КОМУНИЗМА РЪКОВОДЕН ОТ МОСКВА – СТАЛИН И НИКОГА НЕ СЪОБЩИХА, ЧЕ ЮДЕЙСКИТЕ КОМУНИСТИЧЕСКИ ПРЕСТЪПНИЦИ СА БИЛИ 90 % В УПРАВЛЕНИЕТО НА ТАЗИ СТРАНА И СЪЩОТО СТАНА В НОВАТА СЪВЕТСКА КОЛОНИАЛНА СИСТЕМА!
ДЖОРЖ ОРУЕЛ ОБАЧЕ Е ПИСАЛ ТЕЗИ НЕЩА ЗА ЗАПАДНОТО КАПИТАЛИСТИЧЕСКО ОБЩЕСТВО ЧЕ ПРЕСЛЕДВА СВОЙТЕ ГРАЖДАНИ И САМИЯТ ДЖОРЖ ОРУЕЛ Е БИЛ ПРЕСЛЕДВАН !
КАКВА ПРОПАГАНДА И КАКВА МЕТАМОРФОЗА ИЗЖИВЯХМЕ НЯКОЙ ТАКИВА КАТО МЕН ДЕТО ВЯРВАХА В ЗАПАДНАТА ДЕМОКРАЦИЯ, КОЯТО ПО НИЩО НЕ СЕ РАЗЛИЧАВА ОТ ЮДЕЙСКИЯ СЪВЕТСКИ ПРЕСТЪПНИЧЕСКИ МОДЕЛ НА НАЙ-ПРАВАТА ДЕМОКРАЦИЯ !
Сега се създават същите програми, за разрушаване на семейството, за да те владеят престъпни капиталисти …. Ето представям един вестникарски етюд по този повод за следенето от „големия брат”. Вестника който е отпечатал рубриката „Големият брат го няма, малкият брат те гледа” Едно интересно заглавие за вестникарско общуване. Статията е местният вестник „Смолендспостен” от 13 март 2007 година. Този проблем обаче се дискутира в Шведския парламент, макар че се знае, че шведската тайна полиция си прави записи на някой специални обекти, като групите „Бандидос” и „ някакви си „Хелиг Ангели”, който са в непрекъснат конфликт , а по край тях се търсят и други. Всеки, който им е потребен за тайната полиция се следи по телефон или по интернет. Аз открих, че мен ме изолират в електронната поща, защото Аз телефони разговори не правя освен с близките ми майка ми, сестра ми, племенника ми и в някой редки случай с други в кратки разговори. Ето сега и статията на шведски език като илюстрация на шведската подигравка и обяснение за живота на западното общество. Нали Джорж Оруел беше писал на ужким срещу големя брат „Сталин” и неговата тайна машина, която се оказа нищо в сравнение с западните централи пропагандни и полицейски централи !
Статията завършва с изречението – „Малкият брат е също така труден-мъчен, както и големия брат !”
Затворена спортна стена !
Това е стена на плача
На тихи и шумни победи
Стена за спорт и за мечти
Стена на спортната слава !
Стена не с мрежи в окови
Това прилича на затвор
Спорта е човешка свобода
Здрав дух във здраво тяло запомни !
4 април 1988 г. Стефан Чолаков
Враца
Стихотворението „ Затворена спортна стена !” е многопластово, както ще кажат някой изследователи. Да в него има множество стени, както може би някога съм размислял пред стената ! Сегашната стена е затворената тенис стена на комплекса. Не зная защо, но ми беше забранено да тренирам на стената. Нищо не можах да кажа примирих се и си тръгнах и съм написал в този момент стихотворението в моята глава, което съм представил на читателя. Стихотворението ми е един огромен протест срещу стените, онези който разделят човека. Вие няма да ги видите вече, Берлинската стена, граничните стени от телените огради в Европа. Те паднаха тогава, но Израел сега се строй много по-голяма стена от Берлинската, а границата между Мексико и САЩ е огромна телена ограда, има и бетона стена много по сигурна и страшна от съветската комунистически граница, с която живеехме и ни плашеха някога. Стената огражда затворите за мъчене на индивида. Стената е место за плач и пропаганда в Ерусалим. Тя има едно символично значение на състраданието, а със същите методи държавата Израел преследва палестинския народ. Тогава в онези времена НЕ съм знаел за тези неща. А сега научавам нови и нови неща и разсъждавам за това човеко изтребление пред стената….. НА ПЛАЧА ЮДЕЙСКИ !
Едно обаче съм казал, че стената, от която ме лишиха е место за спортно усъвършенстване на индивида. Аз не желая ДА ИМА затворена спортна стена, но за мен вече са направили забраната тогавашните юдо-комунистически първенюта във Враца. Тази стена е за тренировка, за всички граждани на Враца и България, за чужденците, който биха дошли и играли свободно. Това е особен вид свобода, който не се плаща, защото Българският народ го е създал на себе си ! Мен обача ме гонят врачанските пенюги !
-
-
Хвала вам, Хей-Леле-Уйьо
Българио мила, земя на герой …
Не спирен и мощен е твоя възход
Да крепне навеки съюза ни боен
С великия братски АМЕРИКАНСКИ НАРОД …
Ето тук в моят шведски град Векшьо в моят квартал на триста метра от мен има дървена стена на тенис корта и Аз там понякога ходя да играя. Там не се плаща и не ме гонят …. Викайте ура и лапайте кура ….
Българи за вас няма да има вече свободен Спорт !
КОМЕНТАР
- Драги Стивън д-р Де Чоли, който записваш историята. Това бяха последните акорди от тази стихосбирка „СЛЪНЧЕВА СВЕТЛИНА”, която съм създал от втория затворнически период до датата 4 април 1988 година. Аз съм я печатал на 17 ноември 1988 година, като съм я разпространил до колкото съм имал време тогава и на кой съм дал не мога да си спомня. Който пази стихосбирката, тя е историческа ценност. По това време съм напечатал и онова възвание за „Партията на Зелената маса”. Така между стихотворенията си съм пробутал да се отпечата възванието на циклостил машината, но него не го писах на машината на „Всестранни услуги” при Гюлбин - Галя, а сам съм го печатал на моята пишеща машина. Мислил съм да не вкарвам в затвора другия, който ще ми пише посланието и да го натискат да дава обяснения за мен и да се опитват да ни създават група за съденето в измяна на България, фашизъм и какво ли още не !
- Значи Стефан Чолаков приключи с поезията, така да разбирам нали?
- Да, не съм писал други стихотворения или ако съм написал може би не съм счел да ги внеса в този затворнически цикъл, който приключва символично в борбата със СТЕНАТА от врачанският тенис корт, когато съм станал „свободен” прехвърлен от малкия затвор в големия затвор !
- Коментар дискусия по стихотворенията няма да правим. Ти обясни мотивите, който са те подтикнали да ги пишеш. Съм казваш, че ще споделиш още неща и нека да започнем за живота в затвора. Как е било там или как си бил ти там в тази обстановка, че да ти създават творческите размисли ?
ПРЕДСТАВЯНЕ
На Фредерико Майор Сарогоса
Утре винаги е касно,
Когато ще прествавят книга
Може да ме няма
Разкъсана от властта !
Сега трябва да крещя
Срещу лицемерните управи
Ти имаш право, защото си наука
Аз имам право, защото съ м живял !
„Утре винаги е късно”
Когато тебе те представиха без час
Без дата на твоето явяване
За малко да се срещтнеме със Вас
Ти крещиш повече от мен
За да те използвам Аз,
Защото мразя тоталитарната държава
Както си написал предговор за нас !
Тебе те лъскаят, ще примамят
Изблика на чувства и на гняв
Не се предавай на хитрите усмивки
На ЮНЕСКО трябват чисти умове !
Стефан д-р Д Чолаков
13 юни 1988 г
София
Все пак нека напиша едно стихотворение по повод на книгата Сергей Кузмин.
-
-
БЕЗ ДАВНОСТ ….
Защо прочетох тази книга ?
Да спомня ужасите от война …
Жестокост, малко е да се изкрещиш
Злодейство, думите не стигат …
Свидетели на жестоките погроми
Планини от човешкия печал
Нещо душата ми разкъсва
Защо зверствата наново се множат ?
Няма ли човешка сила
Да помете жестокия терор
Да има слънце и простори
Да няма човешкия затвор !
Победа трябва за човека
Над мъка да се извиси
Да кажем , Не на геноцида
Във Виена да се закълнем !
Стефан Чолаков
Човечеството се е стремяло към съвършенство и всеки човек притежаващ алтруистично чувство или както казва проф. Ханс Селие – президент на Международния институт по стрес в Монтрел - Канада в своята философска разработка „СТРЕС И ДИАСТРЕС”-„Човекът трябва да се стреми към алтруистичния героизъм на себеотдаването от вътре на вън към хората под мотото :
„Заслужи любовта на ближния !”
Нека и Аз се надявам да заслужа любовта на честните хора. Завършвайки тази своя философска книга проф. Селие използува една мисъл на МОНТЕН : „Мога да кажа, че в тази книга Аз само съм направил букет от чужди цветя, като моя е само лентичката, която ги свързва” … Аз самият, като се запитам, какво означава всичко това написано в това „ЕСЕ ЗА СВОБОДАТА И ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА” е мое ? Мога да кажа :
„Късах трънаци и бодили
по пътя на живота,
Вие завържете с лентичката,
за да не пречат на човека !”
Изказвам благодарност към в-к „Льо Котиден дьо Пари”, както и на Радиостанциите, който се застъпиха за мен и моите човешки права, към Амнести Интернационал и към всички, който се борят с мирни средства като фондациите „Човешки права – Мир – Човешки права”, на д-р Армън Хамър, „Нобеловия комитет за Мир”, Фондацията за „Гладуващите деца на Африка”, на Боб Гелдоф, на Фондацията за Мир на Вили Бранд и Дизи Гилеспи, на Фондацията „Знаме на Мира” и много други. Приемете… поемата !
ЛЕТЕЖ
Безизходност пред гибел
Ти правиш безразсъдност
Смелостта е малко
Във битка за живот !
Камъкът е хвърлен
Във космосът лети
Кога и как ще срещне
Телата в своя път ?
Никой няма да пресметне
Сблъсъкът на вечното движение
Зная само, че ще има взрив,
Който ще роди – НАЧАЛОТО !
Стефан Чолаков
1 юни 1988 – Международен ден на Детето ! – Всички сме деца на Майката Земя !
