ПРОДЪЛЖАВА - „АЗ СЕ РОДИХ, ЗА ДА ДЕМОНСТРИРАМ, ЧЕ ЖИВЕЯ” – 19 юни 1987
„АЗ СЕ РОДИХ, ЗА ДА ДЕМОНСТРИРАМ, ЧЕ ЖИВЕЯ” – 19 юни 1987
- СТЕФАН ЧОЛАКОВ – 150 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ.
-
-
ПРОДЪЛЖАВА ...
-
ЛЪЧЕЗАРНОСТ НА ПЕТЯ
Обичам тази лъчезарност
На искрено детско лице,
Обичам детската нежност
Чисто майчино сърце !
Не ще обичам лъчезарно,
Хората с политическа душа
Който са готови да убият
Човекът с бисерна сълза !
Финикийска глупава природа
Лъжлив създаваш дух
Сеещ омразата във всички
Роб на мръсните пари !
Парите миришат на злоба
Спечелени с мръсни лъжи
Душата не ще си изкупиш
Пред нежното детско лице !
Стефан Чолаков
5 юни 1987 – Враца
Този порив и съпоставка е изкристализирал в едно сравнение, между чистата детска душа. Това детско чувство на радост и усмивка, с което се общува и другото, което съществува в променената природа на човека да мисли за пари, и за пари е готова на всичко дори да убие човекът. За финикийските знаци се променят и мислите и действията на хората, на големите, мислещите хора. Детската наивност притежава лъчезарност ! Няма да могат да си купят някой с пари лъчезарност !
ЗА ТАЗИ ДЕТСКА ЧОВЕШКА ЛЪЧЕЗАРНОСТ НА МАЛКАТА ПЕТЯ И НЕЙНАТА ПРИЯТЕЛКА ИМА ДА СИ ГОВОРИМ В ТОЗИ РАЗКАЗ !
-
-
НЕБЕСНА ИМПРЕСИЯ
Облачета бели,
Маргарити нацъфтели,
Люшкайте се в небесата
Радвайте децата !
Облачета бели,
Гъбки нацъфтели
Закичени в простора
Гълъбчета полетели !
Облачета бели,
Мила радост сте във мене
Слънце ги огрява
Вятър ги повява !
Стефан Чолаков
6 юни 1987 – Враца
- Много детска наивност в стихотворението !
- Та нима нямам право на детска наивност и Аз да се радвам на природата около мен и трябва да бъда мрачен и тъжен ? Това е също една природна импресия. Връщане към природата с нейното многообразие ! Да гледаш облачетата и да им се радваш, да ги поетизираш в мига, в който си усетил това природно блаженство !
-
-
САМОТНО ЩАСТИЕ
Над скалите „Голямата мечка”
Спътник в небето кръжи
Гледам луната самичка
Над балкана виси … !
Жаби от някъде крякат
Вятър развява коси
Вълни от езеро трепват
Счупили луни лъчи !
Тихо, безкрайно самичък
Чувствам нощния хлад
И загледал скалите, звездите
Сам самичък, щастлив ….
Няма човешката пустош
Няма я злобата мрак
Сам съм самичък в безкрая
Над пустотата, аз съм щастлив !
Стефан Чолаков
7 юни 1987 – Езерото Вратцата
Няма да коментираме самотата, тя е изписана, около нея е събрано всичко !
-
-
НОЩЕН ДЕКОР
Този декор от сиви скали
Очертани във луната нощ
Мамят поглед незнаен
Правят те странен поет !
Зъбери, страшни, опасни
Сякаш са малки деца
Виждам фигури разни
Очертани във нощна тъма !
Имат вълшебство скалите
Загледал се смело във тях
Ваятел е нощната сянка
За всяка богата душа !
Разходи се приятелю мили
Гледай, рисувай, мечти
Вай своите скулптури мили
Ти в рай от нощния мир !
Стефан Чолаков
7 юни 1987 – Вратцата
Това е друга нощна импресия от разходката там някъде на прохода Вратцата всред тишината и небесните очертания се създава една вътрешна впечатляваща картина, която е останала записана в това стихотворение. Може би това е нищожното от нощното преживяване всред тишината ! Аз съм сподели тези си чувства и приканвам да идат там при Вратцата, край езерото и да се любуват на вътрешното си творение и преживяване….
-
-
ПАРТИЙНО ОБЕЩАНИЕ
Местният партиен феодал
От Фердинанда славно време
Беше сладострастно уредил
По Турканица да се разхлабва !
Без съвест лашкат комитетските коли
Без жалост пръскат народните пари
И няма кой да им попречи
Че разпуснали са си конете …
И в тази конска надпревара
От сексуална къчова наслада
Ще ритне някой Ад
Феодален и Областен разврат …
Отдавна чакат пионерските мечти
В Турканица лагер да се настани
И всички хубави места
Да се дадат на Български деца !
Стефан Чолаков
10 юни 1987 – Сандански
- Стефан е, Ти си в град Сандански, а пишеш за врачанска партийна Турканица !
- Нещо съм се сетил за партийните резиденции, там в Сандански имаше също партийна резиденция на Тодор Живков. Мислил съм, че трябваше да се дадат на българските деца да се ползват, на тези партийни копилета не им бяха нужни. Те ползваха тези резиденции за партиен разврат и еблници !
- Тези същите резиденции се изкупиха на безценица пак от партийните хора
- Да бе, същата тази партийна резиденция на Турканица за нищо не ставала била се пропукала и са я продали на безценица на някакви си там преуспели другари дето са си отделяли от залъка на сутрешните закуски. Млади момчета на който са им дали куфарчета с пари да купуват при проведената реституция за наши хора и после да плащат рента на тези и онези от нашата тайна мафия !
- Ха честито Стефан е, за твоето стихотворение от миналото. От него е останало само идеята да се дадат партийните резиденции на Българските деца !
- Честито драги Чоли, няма го другарят полковник Иван Димитров да докладва за лошата ми поезия и за добрите лапачи на народната трапеца, която я разграбиха. Самият полковник Иван Димитров е пазил тази държавна собственост, за да могат да ебат партийците в нея от миналото.
- А сега ?
- А, сега той отново е пазач като ръководител на някаква си охранителна фирма, която пази тяхната ограбена от Българският народ собственост !
- Халелуя пеят американските попове при тези случай !
- Хайл- Леле-Уйьо пее българския народ. Те ни го завряха по американски ! А какви „ПАРТИ-и-НИЕ ОБЕЩАНИЯ” се даваха преди и народа лапаше призивите с отворени уста като „дъбнишки” шарани !
НОВИЯТ ПАРТИЕН ФЕОДАЛ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА РЕЗИДЕНЦИЯ Е НИКОЛАЙ КОЦЕВ ПРЕМИНАЛ В УПРАВЛЯВАЩАТА ПАРТИЯ „ГЕРБ” МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯ БОЙКО БОРИСОВ, КАЗА ЧЕ „ПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ РЕЗИДЕНЦИИ ОТ МИНАЛИЯ РЕЖИМ ЩЯЛИ ДА СЕ ДАДАТ НА НАРОДА” … ЩЕ ЧАКАМЕ ДАВИДИМ КАКВО ЩЕ ИЗЛЕЗНЕ ОТ ТОЗИ ХРАСТ – Я МЕЧКА, А БУБУЛЕЧКА … КАКТО КАЗВА БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД.
Едно е ясно, че държавната резиденция „Турканиа” си има нов господар получил като „Дар” това народно место. Защото земите на врачани бяха извзети при колективизацията, а при връщането не са дали на бившите собственици на земите да получата „Разрушената по думите на новия капиталист – билш комунист „разрушена” сграда. На кого ли ги приказваше тези приказки … ? Ето така със спестените хапки от закуските по вица от миналото другарят Николай Коцев – народния избраник става собственик на народните завоевания от времето на комуниситическата диктатура на псевдо или псето – пролетариата управници, който убиваха българският народ !
ЕТО ТАКА БЪЛГАРСКИТЕ ДЕЦА НЕ МОЖАХА ДА СЕ ПОРАДВАТ НА НАРОДНИТЕ ЗАВОЕВАНИЯ ОТ МИНАЛОТО. СЪЩИЯТ ТОЗИ НАРОДЕН ЧОВЕК НИКОЛАЙ КОЦЕВ ПРЕСТЪПНО Е ЗАВЛАДЯЛ И ХИЖА ЛЕДЕНИКА И ОКОЛНОСТИТЕ, КАТО РУШАТ УЧИЛИЩНАТА СОБСТВЕНОСТ ПОСТРОЕНА ОТ ВРАЧАНИ. СГРАДИТЕ ОТ МИНАЛОТО СЕ РАЗРУШИХА, А НОВИТЕ СЕ ПОЛЗВАТ ЗА СЕНОВАЛ И НЯМА ПОЛИЦИЯ, ПРОКУРАТУРА, СЪД, МИНИСТЕРСТВА, МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ ДА ПРЕКЪСНЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА СРЕЩУ ГРАБЕЖЪТ НА БЪЛГАРСКИЯТ НОРОД.
-
-
ДЕТСКИ ПИОНЕРСКИ ИГРИ
Град Сандански
„Хей Чичко”,
някакво дете ми извика
„ Колко е часът” ?
Прекъсна прочит от Пабло Неруда
И посочих „Ето ти ми кажи? !
Поканих , показах с поглед
Времето сам да реши !
„Аз не зная да чета” отговори детето
И стана нещо страшно и жалко
Вледени си моя усмивка
Почувствах в зноя си хлад …
„Защо момче не си учил ?”
Погледнах хубавото му лице
„Изключиха ме от живота !”
Обясни без злоба малкото дете …
Момче часът е веч дванайсет
Помислих за разплата време със врага
И в тоз злокобен миг
Видях липсата на лявата ръка !
С ярост записвам тази драма
Едно дете с една ръка
Изключен от живота
Грубо и нечовечно е нали ?
Протестирам за това детско щастие
Което срещнах в спортния ден
Това споделям със вас
И бийте камбани – ЗНАМЕ НА МИРА !
Стефан Чолаков
11 юни 1987 – Сандански
- Стефан е, как възприе тази среща с това дете.
- Това беше един шок за мен. Ние бяхме с учениците на ученическо първенство организирано от министерството на „Народна просвета”. Аз лош такъв учител, който „не изпълнява програмата” на министерството и на другарят инспектор Начо Найденов, който е написал в закъснялата му бележка за мен в протоколите на следственото дело – ТУК !…. Въпреки забележките срещу мен в нашето училище се искаше и трябваше да идем на състезание в град Сандански. Отбрах тогава ученици, който бяха силни и имаха желание да се състезават и поканих колегата си Филип Попов, да ми помага за тази изява. Той се съгласи въпреки, че не се занимаваше с плуване, но на драго сърце дойде или заминахме всички за град Сандански. Нашето участие е прилично плуваха децата. Аз съм ги учил от начално обучение, те не са имали повече то 24 занимания по плуване, за да се състезават както другите, който са тренирали в специалните школи. Нашето участие беше под олимпийския девиз – ВАЖНОТО Е ДА УЧАСТВАШ ! Така обясних и на децата, но важното, е че сме участвали на състезание, което надали е правено след това и другото. Разходих децата в парка със скулптурите, който имат много интересен сюжет. Зад това лирично обяснение е скрито личното ми преживяване в стихотворението - ДЕТСКИ ПИОНЕРСКИ ИГРИ. Аз и колегата Филип Попов заедно с учениците, когато ги водихме да се състезаваме и влизахме във входа на открития плувен басейн съм преживял мисли по това дете от поемата. То се обърна към мен и ме попита – „Колко е часът ?” и Аз машинално му подадох часовника на ръката си да види. Много жалко и много трагично беше цялата тази среща с това дете. Което така спокойно ми каза, че „изключен от живота”. В мигът, когато ми каза това просто се обърнаха много мисли в мен, защото зная, че се изключват ученици, но това дете не знаеше да чете. То е изключено много отдавна от живота, и когато вече видях, че няма ръка, нямах никакви думи за отговор. Аз самият се чувствах унищожен заради неговото нещастие, което го е настигнало, а учените наставници не се успели да му създадат поне малко човешко щастие да го научат да чете ! Това е много тежко преживяване в моята душа в онова време и тогава съм записал стихотворението. Външната реакция от срещата беше, че се извиних, като му дадох съвет да се научи да чете и в същото време в разговора му дадох на нещастника един лев да се почерпи. Малко беше този лев като се сетя, но в душата ми има голяма тъга. Това стихотворение стой в стихосбирката, а сега съм разместил някой редове с един друг финал – ДА БИЕМ КАМБАНИТЕ !
- За какво ще бием камбаните Стефан е ?
- Камбаните трябва да се бият още повече сега в новата демокрация, която унищожава Българските деца. Вече няма училище в България. Вестниците пишат за хиляди деца напуснали училищата, за закриване на училища. Аз самият видях в България порутени училища и говорих по врачанската кабелна телевизия за тези неща. Сравнявах минало и настояще. Миналото беше по-добро ! Може би над 90 % от българските деца са ходили на море и планински лагери, обучението беше задължително и се изпълняваше. Търсеха се ученици, за да ходят на училище. Сега няма такова нещо – ИМА ДЕМОКРАЦИЯ ! Това е лоша и мръсна и отвратителна, цинична капиталистическа демокрация.
- Няма да върнеш старото мислене Стефан е !
- Аз тук в Швеция съм бил на протест с плакати и съм написал – ВИЕ ЗАТВАРЯТЕ УЧИЛИЩА, НО ЩЕ ОТВАРЯТЕ ЗАТВОРИ ! Същият плакат важи и за България. Липсата на обучение на хората в България ще доведе до социална революция и първата ще бъде създаването на нова затворническа маса и престъпления !
ЕБАЛ СЪМ МАМАТА ШВЕДСКА, ЕБАЛ СЪМ ИМ МАМАТА БЪЛГАРСКА – ТОВА Е МОЕТО ПРЕНЕБРЕЖЕНИЕ КЪМ УПРАВЛЯВАЩИТЕ ДЪРЖАВНИЧЕСКИ СВИНИ НА ВСИЧКИ НИВА, КОЙТО БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТЕХНИТЕ ВИСОКО КВАЛИФИЦИРАНИ ПОЗНАНИЯ СЪЗДАВАТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СРЕЩУ СОБСТВЕНИЯ СИ НАРОД, А И ЗА ДРУГИ НАРОДИ !
Юдейският циониъм не крещи, на Швеция са нужни училища !
Швеция затваря училища, но ще строй затвори ?
Юдейската народна партия с нейнато комуно-фашистко подслушване !
-
-
ИМПРЕСИЯ В ПАРКА
От мрамор е изсечен
Един груб с поглед войн
Смелост, стръвност изразява
Меч е стиснал със ръка
А край него, Любовта се е предала
В прегръдка за малката забава
Обичта е слята със целувка
Показва нейното желание …
От мрамор, нежен торс
На мощна , пищна птица
Е стаено мъжко заклинание …
Любов, и поглед, и стенание
Невъобразимо мъжко изпитание
Се крие в моето мълчание …
Стефан Чолаков
11 юни 1987 - Сандански
Аз разгледах парка с учениците, но се върнах отново, за да гледам отново и отново тези скулптури. В тях има нещо много силно и изразително и това нещо съм го съхранил за себе си. Трябва да посетя тези места отново, за да си припомня фигурите !
-
-
САНДАНСКА БИСТРИЦА
Край бурни планински води
Душата отпускам за утеха
Прилегнал до речния бряг
Слушам шумния бяг …
Пеят бързи води,
Отнасят сънливи мечти
И в зноя на юнския ден
Реката залива със въздух студен !
Блажено дихание в зноя
Със снежни води си говоря
Във тази пенеща вода
Бързей – Бистрица река …
Стефан Чолаков
11 юни 1987 – Сандански
Паркът със скулптурите се мие от Санданска Бистрица и Аз тръгнах нагоре по реката да се разходя там някъде нагоре, където водата се биеш в големите камъни. Имал съм спомен като военен, когато съм бил охранител на едно учение с полковници и генерали, тогава спряхме под град Сандански в една овощна градина. Там бяхме опънали лагера. Страната на тази голяма овощна градина се миеше от реката Санданска Банска. Останал ми е спомен, че е била чиста и буна през юни, когато се топяха снеговете. Сега пак беше юни двадесет и три години след това и Аз се разхождат нагоре всред бушуващата река. Това е фантазия !
-
-
РАЗХОДКА В ПАРКА
Трябва да имаш душа на поет
За да живееш в живота проклет
От всякъде стряскат психози
За войни със войнски носорози !
А, природата е лекокрила
В скулптури от мрамори красиви
Бунтуват и вълнуват ти душата
Че си достигнал рая на земята !
Взираш се във всякой камък
С любов забит в земята малък
И в този величествен декор
Е красотата на човешкия простор !
Стефан Чолаков
12 юни 1987 – Сандански
-
-
ВЛЕЙ, ЗА ДА ИЗЛЕЕШ …
За поезията нищо не остана
Всичко вече е излято
В амфората на живота
Трябва сок да се прилее …
Каквото влеем във съда
Такова ще излеем във живота
Пълни със мисли свежи
Най-човешките надежди …
Всяко време търси любовта
Изневяра изгубена надежда
Бленуван миг е „Одата на радостта”
С крилата за човешко щастие !
Поезията има врагове
Но те не ще убият
Излято от поета слова
Литнало завинаги във небеса !
Стефан Чолаков
12 юни – Сандански
-
-
НЕ СБЪДНАТО ВЪЛНЕНИЕ
Бленувам да споделя любов
Последна хапка да разчупя
Радост с вечното страдание
Са човешко изпитание !
Да пия глътките на младостта
Пред жажда от страха
Пред грозно изтезание
Проклиням тоз позор страха !
Бленувам да споделя любов
Момичето да ме обикне
Да чувства моята душа
В опънатия лък на тетивата !
Стефан Чолаков
13 юни 1987 – Сандански Благоевград
Триъгълникът от впечатления се е затворил в трето стихотворение, където е съчетано човешкото удовлетворение да бъдеш част от природата в нейното съзерцание и вътрешно отражение !
Последните две стихотворения са писани в Благоевград, но в „Самиздата” съм написал Сандански, за да няма да ме питат някога, какво си правил в Благоевград и при кой си бил там и така нататък до края на света. Спомен от това посещение ми е останал, че си бях купил две бутилки „Мелнишко” вино. Колегата Филип Попов се завърна във Враца с децата, а Аз тръгнах към град Мелник, за да го разгледам. Има голямото желание и да отида на гроба на Яне Сандански, но сякаш времето се изплъзна и успях само да разгледам града. Колко ти е този град да го разгледаш, но все пак там в изсечените в скалите домове, човек да се замисля за много неща. Ето така след Санданска Бистрица отидох да се изкъпя в Благоевградската Бистрица и да се обадя на някой мой приятели и познати. Това беше някакво носталгично пътуване пред затворът, който ми предстоеше и Аз се опитвах да хвана спомени в разходката по тези места. Ето така тръгнах по реката нагоре след града, за да си припомня балкана от ляво и дясно в едни състезанието, в което участвах през есента на 1963 година. Това беше моето първо лятно състезание по ориентиране преди казармата. Спомням си го много добре това състезание, при което си бях изкълчил глезена на третата точка от дясната страна на балкана, след това преминах реката в онези години през есента, тя не беше така пълноводна, но при влизането във водата на кракът ми стана по-добре от студената вода, но Аз продължих след това състезанието. То не беше вече състезание за мен, но желаех да премина така района, за да имам някакво впечатление, като първо лятно състезание по ориентиране. Спомням си тогава пред мен стартира майсторът на спорта Кирил Боянов от Перник и на него му казаха „Успех”, а Аз като млад лекоатлет бях решил да го настигна. Това не стана. Не съм завършил състезанието, защото кракът ми се поду много, но си спомням голия хребет, по който се спусках към края на състезателния маршрут към града. Това место беше някъде където е открития плувен басейн. С тези спомени останах край реката някъде въображаемо около това место от миналото състезание. Бях близо четири часа далеч в самотата на природата. Не зная дали да си призная грях, но признат грях е половин грях. Тогава се почерпих с половин бутилка „Мелнишкото вино, което поставих в реката да се студи. Слънцето беше едно много силно. Облаци никакви по обяда, а времето топло много топло дори при това течение от реката. Водата беше много студена, за да се охлаждам външно, а и със студеното вино охлаждах душата си. Ето това е била моята самотата с оня шепнеща река, която ми е съчинила тези две последни стихотворения от този цикъл на „Самизата” - АЗ СЕ РОДИХ, ЗА ДА ДЕМОНСТРИРАМ, ЧЕ ЖИВЕЯ”
- Стефан е, Ти свърши с поетичната страница от този „Самиздат” ?
- Не ! Сега ще представя едно открито стихотворение, което не е попаднало в тази стихосбирка поради факта, че е писано след пускането и. В следващата стихосбирка не е намерило место, вероятно съм го забравил някъде в многото хартия. Това стихотворение съвпада към този период от преживявания който ще разгледам с дата 4 юли 1987 година. Стихотворението има заглавие :
-
-
ГОЛИЯ ВРЪХ С ГОРЯЩИЯ КРЪСТ
Нощ над голия връх
Потеглям самотен нагоре
През зъбер ножове скали
Карстови дупки със цепки игли …
Дебнещ притихнал катеря
Без да падам в капан на страха
Звезди не гледам в небесния свод
Топлина не чувствам във знойната нощ
Птици няма за мене сега
Аз се катеря към моите мечта
Да запаля кантата „Горящия кръст”
О , дъх на величие славно
Сам съм на голия връх
Гори чест и свободния дух !
Стефан Чолаков
4 юли 1987 – Връх „Царска Пешка”
- В какво се изразява този символ с повода на стихотворението за тази дата ?
- На това место ще спомена само, че е запален кръста на връх „Пешка”
- Да, но ти си написал „Царска Пешка”
- Написах го така, защото обикновената „Пешка” в шаха, ще бъде „Царска Пешка” на победата, защото да подпалиш кръст над туристически събор във Врачанския балкан е нещо впечатляващо и импозантно за времето на юдейската партийно комунистическата диктатура на „псевдо-пролетариата”. След това следват последиците, защото другарите са особено раздразнени.
- Значи, ти си подплашил другарите ?
- Твърде вероятно е, но за разберем това трябва да разсъждаваме в следствените документи, който дават определена светлина за много въпроси. Трябва последователно да прочетем събраната документация и да я сравняваме с разказа, който Аз съм преживял около проведеното следствие и съд. Ето и преживяването от 4 юли 1987 година.
-
-
ГОЛЯМАТО ПРЕЖИВЯВАНЕ Е ОБАЧЕ В НОЩА 4 - 5 ЮЛИ 1987, КОГАТО МЕ ДЪРЖАХА КАТО ПОЛУ-ЗАТВОРНИК В РАЙОНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА МВР - ВРАЦА
