и там открих следващият текст, който е свързан с името на Лев Желязков
-
Интернет Медия БИГ.БГ - Интересно - Кино - “Дзифт” събитие или ... 26 Сеп 2008 ... Лудото препускане из улиците на нощна София и неочакваните обрати в живота на главния герой Лев Желязков, по прякор Молеца, го приближават ...
www.big.bg/modules/news02/article.php?storyid... - Кеширана - Подобни -
http://www.big.bg/modules/news02/article.php?storyid=28659
-
Достатъчен беше тескста от тази статия, който ще цитирам, -
-
По динамиката на сюжета "Дзифт" не прилича на нито един от познатите ни български филми. Лудото препускане из улиците на нощна София и неочакваните обрати в живота на главния герой Лев Желязков, по прякор Молеца, го приближават до стилистиката на клипа. Във филма няма нито една "излишна"минута, всеки детайл е премислен и изпипан предварително.
-
за да разсъждавм за личността на Лев Желязков.
ТВЪРДЕ Е ВЪЗМОЖНО ГЕРОЯТ НА ФИЛМА “Дзифт” ДА СЪВПАДА С ЛИЧНОСТТА НА ЛЕВ ЖЕЛЯЗКОВ И АКО Е ТАКА ЗНАЧИ ИМА ГОЛЯМА ПРОПАГАНДА, КОЯТО В КРАЙНА СМЕТКА Е НЕ ИСТИНА ТАЗИ ИСТОРИЯ ...
Защо е пропаганда този филм и на къде бие ?
Истинският герой Лев Желязков е еврейн от така да се каже богато семейство по биография извадена след 1944 година. В тази биография се описва живота на този човек, който е избягал от воено полевата болница в град Сливен, където моят баща д-р Д Чолаков е бил началник. Поради гоненията на еврей по онези времена Лев Желязков бяга от военно полевата болница с оръжие, боеприпаси и медикаменти и за тази история моят баща е съден и осъден на затвор. Историята е много дълга да я обяснявам, но част от това което пиша се намира в моето дело когато съм съден в 1981 година , където моят чичо адвокат Йосиф Чолаков в съдебно заседание внесе документи снимки и част от истороята на Лев Желязков след което каза - НЯКОГА СЪДЕХА БАЩА МУ, ЧЕ СЛУШАЛ ББС, СЕГА СЪДЯТ СИНА МУ ЧЕ СЛУШАЛ ББС .... Тези думи на чичо ми не са записани в съдебния протокол и се запитвам защо той представи тогава снимката на моят баща д-р Димитър Чолаков с Лив Желязков и колегите воени от военно полевата болница ?
След това Лев Желязков се присеъдинява в отряда "Антон Иванов" в една от зимните офанзиви на тогавашната полиция и армия той е убит.
Ето това е истината за Лев Желязков, ако се ползва това име другито е измислица, че е бил в затвор и всякъкви други глупости създаващи между другото някакъв образ на .... не смея да назова еврейна .... , а това вече е пропаганда да се ползва името на Лев Желязков в различни посоки.
В историчеката биография на Лев Желязков се казва, че началника на военно полевата болница д-р... а , бил с демократични разбирания, но не са назовали името му вероятно, защото моят баща д-р Димитър Чолаков е бил лекар на младежката бригада "Росица" и е обслужвал концетрационния лагер "Росица" с началник Менахем Коен - Пепо , бащата на Леа Коен , който е убивал "фашистите" и е изисквал от моят баща да убие човек, който е спасил ...
ТА ТАМ В КНИГАТА НЕ СЕ ПИШЕ ИМЕТО НА Д-Р ДИМИТЪР ЧОЛАКОВ .... ЗАЩОТО Е БИЛ В КОНЦЕНТАРЦИОНЕН ЛАГЕР РЪКОВОДЕН ОТ ЮДАТА - ИСКАРИОТ УБИЕЦ МЕНАХЕМ КОЕН !
Това е другият детайл от историята, която в "Дзифт" не биха писали, защото филма отива в друга пропаганда при която ЮДЕЙСКИТЕ МАЙМУНИ ЩЕ ЗАПОЧНАТ ДА КРЕЩЯТ - ХОЛОКОСТ ... Гонят ни, защото ги ограбваме ...
Ето в това се изразява пропагандата, но в коя посока е пусанта ?
Стефан д-р Д Чолаков
http://www.stefan-tcholakov.eu/
2 септември 2009
Враца
---
---
Кино : “Дзифт” събитие или неуспех?
Вестник Монитор 26/9/2008 13:30:00
Главният герой по прякор Молеца излиза от затвора в началото на 60-те години, за да попадне в един напълно нов и непознат за него свят - света на социалистическа София. Попаднал зад решетките непосредствено преди девети септември 1944, Молеца е излежал присъда за убийство, без да е убиецът.
С излизането му на свобода още с прекрачването на прага на затвора започват катастрофални перипетии и бясна надпревара с времето. Молеца се измъква от абсурдни ситуации и смъртоносни капани, заложени от униформени копои на вездесъщата тоталитарна държава.
Продължителност 92 мин.
Най-силният филм от последните 20 години
Мариана Първанова
На пръв поглед "Дзифт" разказва за сталинската епоха. Това беше темата, която много занимаваше нашето кино през 90-те години и която се оказа препъникамък за него. Защото родните кинаджии се подхлъзнаха по реваншисткия тон, злобата и бруталната жестокост, което снижи силно качеството на филмите и не им позволи да стигнат до челните места на големите кинофестивали. Главното достойнство на авторите на "Дзифт" - режисьора Явор Гърдев и сценариста Владислав Тодоров, е, че те ловко заобикалят старите едностранчиви клишета и стигат до общочовешки обобщения, което отличава голямото кино от провинциалното. Свежият хумор, подправен с щипка черна гротеска ала "Тарантино", спасява "Дзифт" да не потъне в трагичните дълбини на романите на Андрей Платонов, с когото мнозина го сравняват. Усещат се и паралели с фантасмагоричния и весел нощен живот от "Майстора и Маргарита" на Булгаков. А появата в кадър на познатите Явор Дачков, Руши Видинлиев и Лили Абаджиева са хлапашко намигане към днешния ден.
По динамиката на сюжета "Дзифт" не прилича на нито един от познатите ни български филми. Лудото препускане из улиците на нощна София и неочакваните обрати в живота на главния герой Лев Желязков, по прякор Молеца, го приближават до стилистиката на клипа. Във филма няма нито една "излишна"минута, всеки детайл е премислен и изпипан предварително. Единственият по-продължителен епизод е впечатляващата сцена на секс между Молеца и Богомолката, която е подплатена смислово и е заснета виртуозно. Но за визията и блестящото операторско майсторство на Емил Христов трябва да се пише отделно.
Изключително важно е, че бясното темпо във филма не е за сметка на сюжета. Той е разказан ясно, на разбираем език, без смътни философски разсъждения и снобски експерименти. Всички актьори и "типажи" са подбрани съвсем точно, като най-голямото попадение е изборът на главния изпълнител -Захари Бахаров. Актьорът на Народния театър се раздава напълно и убедително се слива с образа на несретника, попаднал в мрежите на Богомолката (Таня Илиева).
Целият филм е направен с изтънченост и зряло майсторство, което отличава високото кино. Без преувеличение може да се каже, че "Дзифт" е най-силният, най-мощният и най-качественият продукт, произвеждан от българското кино през последните 20 години.
ЗА И ПРОТИВ
Халостен изстрел право в десетката
Петър Петров
Безспорно режисьорът Явор Гърдев е един от най-ерудираните и талантливи съвременни български творци. Театралните му проекти будят възхищение, а постановки като "BASTARD", "Марат/Сад", "Пухеният", "Живот по 3" и "Крал Лир" превръщат сценичното пространство в лаборатория за изследване на смисъла и подиграват предразсъдъците на времето.
Това, че Гърдев грабна наградата за режисура на 30-ия Международен кинофестивал в Москва с дебютния си филм "Дзифт" по романа на Владислав Тодоров, бе наистина пробив в условията на тегавата ни културна действителност.
С помощта на "ноар" или "ретросоц" жанра и черно-белите тонове, в които е вкаран криминалният сюжет на "Дзифт" (замислен като черен роман), Явор Гърдев ни предава ясно драмата на една любов, отскачайки смело в 60-те. Действието държи до последно зрителя в напрежение. Но на моменти - било то заради актьорска игра или строго придържане към "черното кино" - се създава усещането за съшит сценарий, за показно разкадроване на историята. Все едно публиката присъства на пробен монтаж, а не на плавно разгърнато и динамично действие. Остава усещането, че като че ли актьорите (а и натуршчиците - истински затворници, както и известни публични фигури като Явор Дачков, Руши Видинлиев, Никола Тороманов, Лилия Абаджиева) не са докрай "употребени" или изцедени. Пък макар и с риск да излязат от един и да влязат в друг контекст и да се конфронтират с реалния си имидж.
Подчертаната бруталност на Плужека (Владимир Пенев), идеята за саможертвата на Молеца (Захари Бахаров) и фаталността на Ада (Таня Илиева), виртуалният проект на бившия мавзолей на Георги Димитров, който влиза в кадър едва за няколко секунди, дзифтът със скрития в него диамант са ключови за киноразказа. За жалост обаче на моменти личи маркиране на изпълнение. Някои от героите стоят доста семпло. Нелепа например е елегантната походка, с която Захари Бахаров излиза от затвора, както и моментът, в който отиват с Таня Илиева на гробището, за да видят паметната плоча на, оказва се, неродения им син.
Като за капак травматичната развръзка между Плужека, Ада и Молеца, екшън сцените, финалът с гълтането на диаманта, както и чезнещият, свит като в утроба Бахаров в последните секунди, идват някак пародийно. Не предизвикват потреса, нужен за вкопчването в драматичността на историята. Загатнатото в "Дзифт" преобладава над директното и разярено послание за манипулацията на властта, репресиите, и фаталната любов.