Росен Желязков е новият главен секретар на Министерски съвет. Той се премести на "Дондуков" направо от кабинета си на "Московска" 33 - доскоро беше главсек на Столичната община. Известен е с точните си преценки и с английското си чувство за хумор. Сега се е захванал с административната реформа, защото чиновниците са вече негова грижа и задължение. Дали ще успее да раздвижи тежката бюрократична машина, ще стане ясно в следващите 4 г.
Росен Желязков - Г-н Желязков, преди седмица Министерският съвет прие новия си устройствен правилник. Кое е новото в него?
- Акцентите са три. Администрацията трябва да следи за подготовката и гласуването на заседанията на правителството и на премиера. От друга страна обаче, има много задачи, които минават както през МС, така и през съветите към него. Другият акцент е специализираната администрация, която "обгрижва" еврофондовете. Досега тази дейност беше съсредоточена в Министерския съвет под шапката на вицепремиер, а Министерството на финансите координираше работата. Вече е в МС и се структурира в три дирекции. Към МС минават и дейностите по държавната администрация, които бяха в отделно министерство. А контролът по Закона за държавния служител ще се извършва от инспектората към МС.
- Какъв трябва да е държавният служител?
- Това, към което ще се стремим, е устойчивост и усъвършенстване. Всеки очаква от държавния служител да е спокоен и политически независим.
- Обаче май на практика е и неуволняем?
- Напротив, много лесно се контролира с атестациите, които се правят ежегодно за работата му. Оценките показват капацитета и кадърността на чиновника. Това, на което трябва да се наблегне, е да се излезе от руслото, наречено "формалност". Досега имаше уравниловка. Всички сме си в една кухня и си даваме максималните оценки. А има много възможности за обективно оценяване, без да се подценява или надценява. Администрацията трябва да престане да се държи като някаква обща маса. Ние сме амбицирани да въведем вътрешна конкуренция, такава каквато има в бизнеса.
- Как ще постигнете конкуренция, като заплатите са по-ниски от тези в частните фирми?
- Не мисля, че заплатите са неконкурентни. Във времена на финансова неустойчивост твърдите и гарантирани месечни суми са плюс. Сигурен съм, че банките отпускат много по-лесно кредити на чиновници в администрацията, отколкото на хора със свободни професии.
- Вече свихте бройката на чиновниците, ще има ли още съкращения?
- България има най-големия държавен апарат в Европа след Франция. Може да сравните мащабите. И това е, защото имаме много нива на ангажираност. Имаме централна изпълнителна власт, териториална изпълнителна власт на държавно ниво, териториални подразделения, местни власти. Ами да вземем областните управи, общините.
- Тоест ще има още свиване на апарата?
- Това е ангажиментът на този кабинет - да проведе ефективна и реална административна реформа. Администрацията трябва да е гъвкава, мобилна и да не е раздута.
- Хората още не практикуват масово най-елементарното - електронен подпис. Как мислите, че управлението ще се лиши от папките и тоновете бумаги?
- Информационното общество се развива толкова бързо, че не виждам къде е проблемът. Един сертификат за електронен подпис е 70 или 80 лева. Ако искаш да потребяваш електронни услуги, най-малкото имаш компютър или лаптоп, колко е да имаш и този сертификат? Усилието да се научиш е много по-малко от времето и парите, които ще си спестиш.
- След като вече сте сложили темела на администрацията, правите ли проверки за нарушения като в останалите ведомства?
- Не сме правили още такава проверка, защото досега се занимавахме с новия апарат. Почивните бази също дойдоха при нас. Със сигурност ще направим ревизия не само на жилищата, купени или наети от държавни служители, но на цялата държавна собственост, разбира се, заедно с областния управител, който отговаря за нея.
- Какво се случва с почивните бази на МС?
- Някои бази не работят - Боровец, Пампорово. Няма интерес към тяхната поддръжка. Тя е толкова скъпа, че не си заслужава да се правят разходи за експлоатацията им. Сградите са консервирани. А просто да се отдадат под наем е нецелесъобразно. Трябва много внимателно да се анализира необходимостта от такива бази.
- Какво ще правите с тях, ще ги продавате ли?
- Управлението на тази собственост трябва да отговаря на модела - разходите по нея да са равни на генерираните приходи. Ако е възможно. Ако не, изниква въпросът трябва ли да се субсидират с бюджетни средства. Ако са почивни бази, кой почива на тях и нужно ли е Министерският съвет да изпълнява ролята на хотелиер. Или може да се направи друго - ако те са ценни и могат да генерират приходи, да се обособят в държавно дружество. Самото то да се занимава с хотелиерство.
- А с представителните резиденции?
- Те не са много. Представителни са "Бояна", "Евксиноград", "Шабла". Може да има и още една, в това число почивният дом в Хисаря. Колко са нужни такива резиденции на нашата малка държава - една в София и една на морето. "Бояна" и "Евксиноград". Те са исторически паметници и трябва да се съхранят като такива.