До Председателя на Районен Съд – Враца
До Председателя на Окръжен Съд – Враца
Чрез Министъра на Правосъдието до Комисията за –
МОРАЛ, ЕТИКА, И ПРОФЕСИОНАЛНА ПРOСТИ-ТУЦИЯ – Инспекторат
До Българската Общественост
ПРОТЕСТ - ВЪЗРАЖЕНИЕ
От Стефан д-р Д Чолаков , ул. Райна Княгиня № 20 А-12 , 3000 Враца
Гражданино Председател на Районен Съд Враца,
Позволявам си да ти напомня, че след като се завърнах от Кралство Швеция написах едно послание до теб относно закъсняването на Съдебните решения по дела № 1067 и
№ 1068. Аз получих така добър отговор от теб, за което благодаря за разлика от престъпната прокуратура Враца, която не бих желал сега да коментирам... През този период Аз лично съм посещавал канцеларията, където се завеждат делата, за да получа копия от решенията.
За отбелязване, е че след отговора Ви при мен пристигна първото послание от съдийката, която беше постановила решението си по дело № 1067, ЗА КОЕТО БЛАГОДАРЯ. Аз продължих да посещавам канцеларията Ви и един ден получих отговор, че мога да си извадя копия от решение на съдебното дело № 1068, за което написах и документ с посочена дата 26 октомври 2009 г.. Беше ми странно, че вече имаше решение по делото, за което не бях информира по подобаващ начин, както преди ми се прави да ми се връчи и – НЕПОДПИСАНО СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ, както много пъти са се гаврили с мен.
ИМА НЕЩО ГНИЛО В ДАНИЯ – Казва английския драматург Уйлям Шекспир, за да си помисля, че и в България стават неприятно ПРЕСТЪПНИ ИЛИ МРЪСНИШКИ неща.
Когато възразих срещу решението на съдията Красимир Георгиев по дело № 1068 на
6 ноември 2009 г. получих отговор от администраторката Ви, че делото е приключило поради моето закъснение и не пожела да приеме моето възражение. След възражението ми до Окръжен Съд Враца последва още едно възражение, което помествам тук, че престъп-ника съдия Красимир Георгиев няма право да МИ ВРЪЩА МОЛБАТА изпратена до него по това дело. Документа трябва да присъства в документацията в делото. Сега, Ви връщам на всичките този документ, за който ще взема също отношение.
ОКАЗА СЕ, ЧЕ МОЯТА СЕСТРА СЕ БИЛА ПОДПИСАЛА, НО АЗ НЕ СЪМ И ДАЛ ПРАВО ДА ПОЛУЧАВА МОЯ КОРЕСПОДЕНЦИЯ, А НА СЛУЖИТЕЛКАТА ВИ – ПРИЗОВКАРКА СЪМ СЪОБЩИЛ, ДА НЕ ТОРМОЗИ МАЙКА МИ, ЗА ДА СЕ ПОДПИСВА, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ И ЗА СЕСТРА МИ.
АЗ СЪМ ВЪВ ВРАЦА И СЕ ЯВЯВАМ ВИНАГИ, КОГАТО МИ СЕ ОБАДЯТ ОТ СЪДА ДА СЕ ЯВЯ, ЗА ДА ПОЛУЧА ПОСЛАНИЯТА ОТ БЪЛГАРСКИЯТ СЪД, А КОГАТО НАПУСКАМ БЪЛГАРИЯ ИЗВЕСТЯВАМ, КАКТО НАПРАВИХ КОРЕКТНО И ПРЕД СЪДИЯТА – КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ, НО ТОЗИ ПРЕСТЪПНИК ИМА ЯСНА ПОЗИЦИЯ И ИНСТРУКЦИЯ ДА ВЪРШИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СРЕЩУ МЕН, ЗА КОЕТО СЪМ МНОГОКРАТНО ПИСАЛ СЛЕД ПРЕСТЪПНИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЦЕС, КОЙТО НАПРАВИ СРЕЩУ МЕН НА 1 НОЕМВРИ 2007 Г.
Ето това е проблемът, за да ми се прави отказ да се приеме възражението ми срещу Решение на дело № 1068, както и въпросната молба, която представям.
Пак отбелязвам, че Аз съм се интересувал периодически да търся отговор, както съм Ви информирал лично в писмото си. Това е доказателство, че Аз съм ангажиран в този процес – АКТИВНО и не оставям други да ми вършат работата заради мен. В случая сестра ми да получава призовка, след като не съм я УТОРИЗИРАЛ, а тя самата не ме е информирала и е заминала за Гърция. Нека да отбележа, че Аз съм търсил от администрацията да получа горното дело, за да го прочета и напиша писмена защита – ТОВА Е МОЕ ПРАВО, за да възразя срещу съдебния протокол, НО МИ БЕШЕ ОТКАЗАНО ТОВА ПРАВО, защото съдията престъпник Красимир Георгиев го държал при себе си и трябвало да му пиша молби, като му се моля, като на ЕРМЕНСКИ ПОП !
АЗ НЯМАХ ПРАВО ДА ПРОЧЕТА ДЕЛО № 1068., ЗА ДА НАПИША СВОЕ ПИСМЕНО ВЪЗРАЖЕНИЕ, ЗАЩОТО НЕ СЪМ БИЛ В СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА 7 ОКТОМВРИ 2009 Г. , ВЪПРЕКИ ЧЕ БЯХ ПОЖЕЛАЛ ДА СЕ НАСРОЧИ ДЕЛОТО НА ДРУГА ДАТА. ОБЯСНИЛ СЪМ ТОВА В ПИСМЕН ДОКУМЕНТ, НО ПРЕСТЪПНИКА СЪДИЯ КРАСНИМИР ГЕОРГИЕВ НЕ УВАЖАВА ГРАЖДАНСКИТЕ МИ ПРАВА !
Аз имам право на отлагане на делото, но съдията Красимир Георгиев извърши ПРЕСТЪПЛЕНИЕ СРЕЩУ МОЕТО ПРАВО, като е се изразил в протокола по делото :
„че трябвало да си наема адвокат”.
МОЕТО ПРАВО БЕШЕ ДА ПОЖЕЛАЯ ДВА ПЪТИ ТОЗИ ПРЕСТЪПРЕН СЪДИЯ КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ ДА СЕ ОТВЕДЕ ОТ ПРОЦЕСА И СЪМ СЕ АРГУМЕНТИРАЛ, ЧЕ ТОЙ Е ИЗВЪРШИЛ ПРЕСЪПЛЕНИЕ СРЕЩУ МЕН В ПРЕСТЪПНИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЦЕС, КОЙТО ВОДИ НА
1 НОЕМВРИ 2009 ГОДИНА СЛУЖЕЙКИ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ КМЕТ ВОЙСЛАВ БУБЕВ, РПУ-МВР НАЧАЛНИК В. ВАСИЛЕВ, И ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА, КОЙТО ГИ БЯХ УВЕДОМИЛ В ЗАКОНИЯ 48 ЧАСА СРОК ДА МИ СЕ РАЗРЕШИ ДА ВОДЯ ПОЛИТИЧЕСКА ПРОПАГАНДА С МЕГАФОН В ПРЕДСТОЯЩИТЕ В 2007 ГОДИНА ИЗБОРИ ВЪВ ВРАЦА.
Трябва да съобщя на престъпника съдия, че в член 39 от Конституцията на Република България се указва, че Аз имам право да правя подобна пропаганда – СЪС ЗВУК – вероятно мегафон, радио уредби и т.н. без да търся от кмета и другите маймуни разрешение, защо агитирам на место, където не преча на уличното движение. По този начин, няма защо да търся помощ от кмет, полиция и прокуратура по някакви си разпоредби стоящи по-ниско от Конституцията на Република България. Същият казус стой и в дело № 1068.
ПРОТЕСТЪТ, КОЙТО ОТПРАВЯМ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РАЙОНИЯ СЪД Е СЛЕДНИЯ.
След като внесох моето възражение до Окръжен Съд на 6 ноември 2009 г., за което информирам сега и ПРЕСЕДАТЕЛЯ НА ОКРЪЖЕН СЪД, Аз написах и една молба, която вече показвам до Районния съдия Красимир Георгиев, Аз получавам този документ обратно, което е престъпление извършено от съдията Красимир Георгиев.
Документите се събират, а не се връщат. Това трябва да се знае от съдията К. Георгиев.
ГРАЖДАНИНО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РАЙОНЕН СЪД ВРАЦА, РАЗБИРАТЕ ЛИ СМИСЪЛА НА ИЗЛОЖЕНОТО ОТ МЕН ?
1. Аз не съм уведомен лично за решение № 1068 и не ми е връчено подобно решение удостоверено с моят подпис.
2. Аз не съм уторизирал никого да ме представя и получава моята кореспонденция !
3. Аз съм се явил в Районния съд и съм подал молба за да получа копия от Съдебно решение по дело № 1068 на 26 октомври 2009, което от своя страна означава, че това е датата, за което се смята моето уведомление, макар в този ден да не ми беше представено писмен документ, който да подпиша и да си получа – БЕЗПЛАТНО КОПИЕ ОТ ТОВА РЕШЕНИЕ. Разбирате ли това гражданино Председател на Районен Съд Враца – Вие трябва да ми връчите копие от Съдебно Решение по дело № 1068.
ВЪЗ ОСНОВА НА ГОРЕ ПОСОЧЕНИТЕ АРГУМЕНТ ВИЕ ГРАЖДАНИНО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РАЙОНЕН СЪД ВРАЦА, ТРЯБВА ДА ОТМЕНИТЕ ТОВА ПРЕСТЪЛЕНИЕ ИЗВЪРШЕНО ОТ ВАШИЯ СЪДИЯ И СЛУЖИТЕЛИ И ДА СЕ ПРИЕМЕ ВЪЗРАЖЕНИЕТО, КОЕТО СЪМ ИЗПРАТИЛ ДО ОКРЪЖЕН СЪД ВРАЦА СРЕЩУ ПРЕСТЪПНОТО РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛО № 1068 РЕШЕНО ОТ ПРЕСТЪПНИКА СЪДИЯ КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ.
С настоящия документ известявам и Председателят на Окръжен Съд Враца, за да се запознае със служителите, който работят под нейното ръководство. Това е проба да се разбере дали новата председателка ще следва ЗАКОНЪТ или ще защитава работата на предната ПРЕДСЕДТЕЛКА НА ОКРЪЖЕН СЪД ВРАЦА, престъпничката Татяна Александрова олицетворение на престъпната Държавна Сигурност, на която тя е служила преди в ерата на комунистическата псето – псевдо – пролетарият, а в настоящия момент защитаваше престъпниците партийци бивши комунисти станали капиталистически убийца на България и Българският народ.
Гражданино министър на Правосъдието,
Информирам Ви да се запознаете, какво правят Вашите – ДО ЖИВОТНО НЕ СМЕНЯВАЩИ СЕ СЛУЖИТЕЛИ – СЪДИИ И ПРОКУРОРИ, за да вземете отношение по някакъв начин, но Вие след това трябва да отнесете този мой ПРОТЕСТ – ВЪЗРАЖЕНИЕ до Инспекторатът, за да се запозна с престъпленията, който извършва съдията Красимир Георгиев срещу мен по политически признак или по указание на новият „демократически” ред създаден от комунистически капиталисти създатели на НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД за унищожение на демократично мислещите превръщайки ги в капиталистически роби.
Аз съм възразил за престъплението от 1 ноември 2007 г извършено срещу мен пред Европейския Съд поради невъзможност да протестирам срещу този престъпен комунистически закон от 1964 година, ПО КОЙТО БЯХ ОСЪДЕН използвайки се срещу политически неудобните борци срещу власт имащи – КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ УБИИЦИ ОТ НОВАТА ДЕМОКРАЦИЯ.
Ето това е връзката от миналото и настоящия процес № 1068, който желая да осветля и да покажа лицето на престъпника съдия Красимир Георгиев, който да бъде наказан като УБИЕЦ НА БЪЛГАРСКОТО ПРАВОРАЗДАВАНЕ.
СЕГА ЩЕ ПРЕДСТАВЯ МНЕНИЕТО НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА БЪЛГАРИЯ :
За дефицита на държавност и кухия правов ред
автор: Труд, прочитания: 1558, коментари: 9
Анализ на главния прокурор Борис Велчев за “добрите” закони срещу корупцията
На пръв поглед законодателството ни изглежда добро. Непрекъснато се приемат закони, те често се променят, в тях са отразени повечето европейски правила и единственото лошо е, че не се прилагат. Ако ги прилагахме, щеше да има възмездие и справедливост. Така виновникът е отнапред ясен. Всички проблеми на държавата трябва да се решат със средствата на наказателната репресия. И ако тези проблеми не са решени, вината е в полиция, прокуратура и съд.
Хубави са ни законите, но няма кой да ги прилага. Подобна теза е много удобна. На пръв поглед тя може да изглежда и вярна в представите на голяма част от обществото. Тази заблуда обаче може да продължи само докато не се вгледаме в детайлите. Не съм сигурен кой беше казал, че дяволът е в детайлите, но е бил прав. И ако някъде в детайлите на българското законодателство видим образа на дявола, можем да стигнем до редица обезпокоителни изводи.
Например, че правовият ред в определени сфери е кух и на практика е едно организирано безредие, в което правилата нямат стойност и отговорността винаги е размита.
Един обективен анализ би довел, струва ми се, до няколко заключения:
- санкционната система не е уредена по ефективен и практичен начин;
- властта не репресира нарушителите и оттам - не създава респект към закона;
- превенцията на правонарушенията е занемарена и лишена от ефективни механизми.
Вероятно част от тези изводи са пресилени и поради това - несправедливи. Вероятно и аз съм пристрастен, защото търся оправдание и пред хората, и пред себе си, защо дефицитът на справедливост е така болезнено осезаем.
Но фактите ясно говорят, че такива изводи не са лишени от основания. Затова си позволявам да изложа няколко бележки за борбата с корупцията, обществените поръчки, подкупа и купуването на изборни гласове. Правя го от опита, който натрупах в последните години като главен прокурор, и със съзнанието, че част от идеите ми ще предизвикат полемика и дори крайни негативни оценки.
Превенцията да е преди репресията
В последните години многократно съм критикувал контролната система в страната. Тези критики продължават да са в сила. Не може от 308 000 преписки, образувани в прокуратурата през 2008 г., само 2500 да са по сигнали на контролни органи. У нас действат 29 инспектората към централни органи, които имат съмнителна ефективност. И все пак най-лесно е да обвиняваме хората, работещи в тези институции, без да отчитаме правната среда, в която работят. Нека си представим един министър, който подписва обществена поръчка на голяма стойност. Тя не може да се проверява по целесъобразност от вътрешния одитор по Закона за вътрешния одит в публичния сектор, защото той е подчинен на министъра и не може да го контролира. Поръчката може да е очевидно абсурдна, но това няма да се разбере, докато не се изпълни. Министърът може да е нарушил всички правила на ЗОП при организирането й, но тя ще се регистрира в Агенцията по обществените поръчки (АОП). Самата агенция няма право да проверява дали параметрите на поръчката не прекрачват границите на обществения интерес. Тя само я регистрира. Агенцията нито има възможност да я върне, нито има възможност да накаже лицето, което я е обявило, дори да е ясно, че тя е в нарушение на закона.
Законът изисква агенцията да упражнява предварителен контрол единствено върху обществените поръчки, финансирани със средства на ЕС, както и когато е налице договаряне без обявление, и то едва от началото на тази година. Дори директорът да констатира нередности, неговото становище по никакъв начин не задължава съответния министър. Недоумение буди обстоятелството, че такъв предварителен контрол не е предвиден за огромната част от обществените поръчки, при които се разходват средства от българския бюджет. Излиза, че българските пари не са важни колкото европейските и че големите обществени поръчки са по-маловажни от малките. Впрочем през 2008 г. са били обявени 13 362 обществени поръчки.
Наистина, АОП има задължения да сезира компетентните органи, ако констатира нарушения. И ако ги констатира, най-логично би било тя да сезира АДФИ. През 2008 г. АОП е сезирала компетентните органи в 22 случая, а АДФИ - в 12 случая, в които всъщност са препратени сигнали на граждани и засегнати търговци. В сравнение с 13 362 обществени поръчки това никак не е много, а съотношението е показателно за нивото на контрол при разходването на публичните средства.
На свой ред АДФИ няма правомощие да спре сделката по обявената поръчка. Тя има правото само да упражнява “последващ контрол”, след като поръчката е вече изпълнена. Нещо повече - поръчката може да е откровено абсурдна, но АДФИ упражнява контрол единствено за законосъобразността й. Какъв контрол може да упражни агенцията с нейните общо 86 инспектори, които трябва да проверяват целия публичен сектор, не мога да си представя. Само ще кажа, че те трябва да инспектират всички общини и централни ведомства.
Не може да бъде сезирана и Сметната палата. Нейният одит винаги е последващ. Каквото и да констатира обаче, тя няма право да наложи санкции. Тя само изпраща преписката на АДФИ, която евентуално да ги наложи. По закон, с актовете за начет на АДФИ, може да се наложи пълна имуществена отговорност на виновните длъжностни лица за ощетяването на държавния интерес. В практиката й през 2008 г.
Има само един акт за начет
Обикновено наказанията, налагани по административен ред, са глоби и имуществени санкции, които общо за 2008 г. са около четвърт милион лева Това е “цената” на всички финансови нарушения в публичния сектор. Ако трябва да обобщим - сделката може очевидно да нарушава закона и да е откровено неизгодна, но тя не може да бъде спряна, а контрол може да се упражни единствено след изпълнението й. Този контрол е само за това, спазени ли са процедурите при сключването и изпълнението й. Контрол по целесъобразност не може да упражни нито АДФИ, нито Сметната палата. И да има някаква логика във всичко това, на мен ми убягва. Освен ако логиката не е в това, държавният интерес да бъде лишен от защита, и то по законодателен път. Всъщност чакаме държавният интерес да бъде накърнен, за да започнем защитата му с наказателноправни средства. На практика обаче защитата и с тези средства до голяма степен е невъзможна.
Тежки нарушения се преследват с непригодни наказателни средства. Колкото и да търсите в НК специален състав, предвиждащ наказателна отговорност за длъжностно лице, което наруши ЗОП и от това настъпят значителни вреди, няма да намерите. Средството за наказателна репресия при защитата на държавния интерес са разпоредби от 1968 г. Иначе в НК има редица случаи, в които се предвижда наказателна отговорност за нарушение на разпоредбите на други закони. Но не и на ЗОП, защото очевидно той е маловажен.
На съответния министър, подписал неизгодната обществена поръчка, можем да повдигнем обвинение за престъпление по служба по чл. 282 НК. Трябва да докажем, че той е нарушил или неизпълнил служебните си задължения, или е превишил властта или правата си. Това не е трудно. Можем да го докажем, но то в никакъв случай не е достатъчно, за да бъде реализирана наказателната му отговорност. Трябва освен това да докажем, че от деянието му са настъпили или поне е било възможно да настъпят значителни вреди. Това също не е сложно и се установява от експертизи.
Но дори и вредите да се установят по несъмнен начин, това още нищо не значи. Трябва да се докаже, че към момента на извършването на деянието министърът е действал именно с цел да набави облага някому или да причини някому вреда. Няма значение дали някой обективно се е облагодетелствал от сделката - трябва да се докаже, че точно това е била и целта на министъра!
Има хипотези, в които доказването на тази специална цел е възможно. В повечето случаи обаче това практически няма как да стане. Ако министърът даде поръчката на фирмата на брат си, това значително би ни улеснило. Но ако той сключи договора с лице, с което няма формална връзка, доказването на целта, а оттам - и на цялото престъпление, става практически неизпълнима задача.
И сигурно не е случайно, че през 2008 година прокуратурата е водила 655 дела за престъпления по служба, а осъдените са само 23-ма. Няма и как да бъде иначе.
Неизгодна сделка
И тогава отиваме към възможността да приложим член 220 НК, който предвижда отговорност за онова длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка. Не е достатъчно да докажем, че сделката е неизгодна. Трябва да докажем, че към датата на сключването й министърът е съзнавал това. (И по този текст от НК през 2008 година има осъдени само 12 лица.)
Ако не можем да докажем, че той е съзнавал неизгодността на сделката, бихме могли да търсим обвинение по чл. 219 НК - за безстопанственост. Това деяние основно се извършва по непредпазливост - най-често когато министърът не е предвидил настъпването на вредите, но е бил длъжен и е могъл да го стори.
Всъщност казусът само привидно изглежда опростен в последния случай или в хипотезата на чл. 220 НК. Министърът полага подписа си след редица експерти, които със своите предхождащи подписи са му потвърдили, че нищо лошо няма да настъпи за държавата от тази сделка. Това дава на министъра удобна защитна позиция. Той казва - аз съм политическо лице и нищо не разбирам от предмета на поръчката. За това е създадена администрацията.
Ако експертите (юристи и техническите специалисти) са ме подвели, аз не мога да нося вина. Така експертите най-много да бъдат уволнени от следващия министър и бившият министър да се измъкне чист.
Какъв е изходът срещу размитата отговорност - следващите дни.
--
Главният прокурор се отказва от привилегиите си, иска ремонт на конституцията
Затягат колана за обществените поръчки
Преследването на политици не е самоцел, отсече Борис Велчев
Депутатите затягат контрола върху обществените поръчки. Коментарът на главния прокурор Борис Велчев вчера, че липсва превенция върху сделките и те се проверяват, след като са пръснати пари за тях, стресна парламентаристите от мнозинството. ГЕРБ веднага се обявиха за промени в закона. Целта е да има непрекъснат контрол от изготвянето до изпълнението на сделката. "В най-скоро време се надявам да направим промени в закона за обществените поръчки", заяви за "Стандарт" шефът на парламентарната група на ГЕРБ Тодор Димитров. Идеята е промяната да разреши агенцията за поръчки да има право да контролира сделките от момента на изготвянето до момента на изпълнението. Предвижда се и цялостен одит преди реализирането на поръчката, научи "Стандарт".
Освен висок контрол вчера обвинител номер 1 поиска и да се намалят правомощията му чрез промяна в конституцията. "Всеки главен прокурор в България е недосегаем от закона. Статутът му трябва да се промени и да няма място в една правова държава за репликата: "Над главния прокурор е само Господ", заяви Велчев. Обвинител номер 1 обясни, че иска единствено да консултира работата на прокурорите. Надзорът за законност над всички 1700 прокурори из страната пък според него трябва да се осъществява от апелативните прокурори. Апелативните обвинители пък е редно да следят дали подчинените им прокурори вършат в срок работата си и дали е качествена. По думите на Велчев е възможно да има разследване срещу настоящи управляващи, но самоцелно преследване не може да има по една причина - в една правова държава то не може да стигне до съд. Велчев отхвърли обвиненията, че прокуратурата работи само срещу бивши управляващи, загърбвайки борбата срещу мафиотите. Обвинител номер 1 каза, че от подобни твърдения не се чувства обиден.
"Ако питате мен дали прокуратурата работи срещу организираната престъпност, ще ви припомня добре познати дела. През последната година има доста знакови фигури, които или са в ареста, или са подсъдими, или имат европейска заповед за задържане, или са в затвора с присъди", коментира Велчев. Той обаче допълни, че прокуратурата има още накъде да напредне.
По думите му обвинението не прави разлика дали някой е на власт или в опозиция, когато става дума за престъпления. Велчев припомни, че не прокуратурата е органът, разследващ престъпления, а ДАНС и МВР. Главният прокурор заяви също, че за убийството на прокурора Николай Колев не може да се потърси отговорност от бившия обвинител номер 1 Никола Филчев.
Антония Кюмюрджиева
Надя Панкова
--
УВАЖАЕМИ ГРАЖДАНИ НАЧАЛНИЦИ ПРЕДСЕДАТЕЛИ, МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО, ИНСПЕКТОРАТ С ВИСШЕ ЮРИДИЧЕСКО ОБРАЗОВАНИЕ,
РАЗБИРАТЕ ЛИ КАКВО СЪМ ВИ НАПИСАЛ В ОБЯСНЕНИЯ И КАКВО Е НАПИСАЛ БЪЛГАРСКИЯТ ГЛАВЕН ПРОКУРОР БОРИС ВЕЛЧЕВ ОТНОСНО ВРАЧАНСКИЯ СЪДИЯ КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ, А ЩЕ СЕ НАЛОЖИ ДА ПОКАЗВАМ И ДРУГИ НЕСМЕНЯЕМИ ПРЕСТЪПНИЦИ – СЪДИИ И ПРОКУРОРИ.
Очаквам протестът ми който съм направил срещу престъпното решение № 1068
на Врачански Районен Съд да се преразгледа в Окръжния Съд Враца.
